Олтарът с форма на разполовено Космическо яйце

Тези „Божи любимци” постоянно се борели и неуморно побеждавали „Еднооки великани” (= на елинските Циклопи). По-видните сред тях пък са могли със своите хвъркати и говорещи коне да ходят на гости при Боговете. „Слизали” и в „Подводното царство”, където живеели „Дъщерите на Слънцето”, а одарените нарти са „преследвали”, „залавяли” и са взимали за жени тези „слънчеви щерки”. Те се появявали в „тукашния свят” под формата на „Златни кошути”, а ощастливените нарти се сдобивали с особено потомство, което се раждало от „Скала”. Там ги била  „вдъхвала” съответната „Дъщеря на Слънцето”, докато нейният съпруг (който понякога е и нейн брат) вършел далеч от дома величавите си геройства. „Майката“ (осетинската Шатана) минавала отвреме-навреме покрай „чедото” си, за да го „чуе” как расте в „камъка”. Най-накрая бил идвал „Небесният ковач”, за да разполови „Камъка” и от там да излезе неустрашим нарт. Той бил „метален”, но (за да станел напълно неуязвим) отивал при „Небесния ковач” да го „закали”, та да стане „стоманен”. Молбата бивала изпълвана, но един „Хитрец” от „третия нартски род”, съумявал да даде погрешния „съвет” на „Небесния ковач”. В резултат (както е и при Ахил) оставало незащитено място по долните крайници на кавказкия прототип на „Героя-рицар” .

Праисторическите тракийски паралели

Добре известно е, че в митологията на равнинните земеделски култури по правило майките, които „зачевали” бъдещи царе, са раждали нормално. След това те били поставяли новородените в засмолени „кошници” или „сандъци”, пускали са ги в реката, някои ги намирал, отглеждал ги и най-накрая те ставали особено мощни и справедливи владетели. Първата подобна версия е известна тъкмо от Месопотамия: клинописен текст известява, че точно така било станало с царя на Акад Саргон (2684 – 2630 г. пр. Хр.). Как бил сътворен от „кал” първият човек пък знаем от Библията, претворила древни месопотамски и египетски предания. Известни са обаче и „каменни версии” – в елинската митология спасилият се от „Потопа” Девкалион „възобновил” човешкия род, като хвърлял зад гърба си „камъни”. Как тези „камъни” са ставали човеци не се казва, но отглас на подобна „каменна” представа разкрива образно тъкмо епосът на осетините. От „Скала” обаче в Тракия и Мала Азия се били раждали не само Герои/Юнаци, но и Богове като Митра.

Тук е показателно е, че сред материалите от тракийските селищни могили изобилстват орнаментирани предмети от печена глина с продълговата овална форма. Археолозите ги наричат „възглавници”, защото са документирали в дневници и публикации идоли на „Великата Богиня-Майка”, които „седят” върху тях. В традиционните представи обаче, когато Богинята-Майка седи, то задължително е върху трон. Така е било още от най-древни времена и в Тракия изобилстват нейни идоли, както върху „подвижен”, така и върху „неподвижен” трон. Тогава откъде-накъде в Тракия през V хилядолетие пр.Хр. я поставят на „възглавници” и що за „предмет” всъщност са изобразили нашите далечни предци?

Че този предмет не може да бъде проста „възглавница” е извън съмнение и е важно какво всъщност представят и тя, и седящите върху нея Богини. Ключ за разбирането отново дават осетинските представи за това как се раждали именитите нарти. Те били „вдъхвани” в  „камъни” и, според нас, материалите от Тракия доизясняват, щото слънчевите щерки, когато отивали да „чуят” как „расте” в камъка техния син може и да са „присядали” върху него. Има и друго възможно обяснение. От „Осетинския епос” не става ясно как точно е ставало „вдъхването” в камъка, а не е изключено тракийската „седяща сцена” да илюстрира този процес. Идеята не е за пренебрегване, доколкото в староеврейската апокрифна литература се открива версията, че Творецът – след като бил изваял от кал Адам, седнал върху него и му „вдъхнал душата” тъкмо през своите божествени задни части.

В заключение ще си позволя да дам следните изводи и препоръки:

1. Олтарът с форма на „разполовено яйце” и релефът на Митра съответстват на древните „каменни” фолклорни версии за раждането на Богове и Юнаци. Под него изглежда има кухина, чийто характер може да се установи само след като се разчистят множеството ломени камъни около олтара.

2. Каменното яйце” е „разполовено” все едно го е разломил тракийския „Бог-Ковач”, а „раждането от камък” намира своите добри паралели още в енеолитните идоли на Великите Богини (и „Слънчеви щерки”). Те седят върху онези овални камъни, където преди това са „вдъхнали” своите божествени чеда. Съществува версия за каябашко „наколно селище“, но засега от района не ни е известна сигурна праисторическа керамика.

3. Щастливо достигналият до наши дни каменен олтар, е заплашен от унищожение. Макар да е разположен в силно обрасла и днес труднодостъпна част на скалния кордон (в северозападния крепостен ъгъл на „Хисар гьол”), към района проявяват засилващ се интерес иманярите.

4. Този уникален обект, който след съответни археологически проучвания може да бъде подобаващо вписан не само в българската, но и в европейската културна карта, е заплашен от унищожение. 

5. Ето защо предлагам под егидата на „Центъра по подводна археология“ в Созопол и сдружение „Черноморска Странджа“ да се разработи проект за пълно проучване (на суша и под вода) на тукашния арехеологически комплекс с крайна цел да се регистрира „Природо-археологически резерват Кая баш“.