Дълга история безкрай. Накратко: общинарската комисия не приема предложения от скулптура Радостин Дамасков платичен проект. Казвам, дълга история, защото съм запознат подробно отблизо с целият творчески процес, а и с всичко онова, което съпътства мъчителното търсене на най-доброто решение, както от страна на възлажителя, така и от страна на автор. Като близък приятел и колега, още с пристигането ми в Бургас, това се случи преди близо дванадесет години, Радо ми показа с голямо вдъхновение не един и два идейни проекта за паметник на Коджакафалията. Незная точно, колко още преди това се е въртяло това мъчително търсене. Намесата от страна на Община Бургас, като възложител и нейните изисквания, са причината идейният проект да търпи редица трансформации, както на избор в градска среда и архитектурен синтез, така и в авторските намерения на скулптура. Заданието е ясно, направата на скулптурен паметник на Коджакафалията – щедър дарител от Бургас. По-натам, на никой не му е работа да се меси в творческите търсения на автора. Стига се и до последният вариант, който бива отхвърлен. Разбира се, че Общината има право да приеме или не дадено решение, като се осланя на решението на независимо експертно жури, без никаква намеса в неговата работа. Радостин Дамасков е доказан скулптор в национален мащаб с не малко опит - автор, както на паметника на Петя Дубарова, така и на редица други. Негови творби се намират в колекции и извън страната. Няма нужда аз да го хваля и представям, но държа да отбележа, че заслужава нужното доверие и уважение, като такъв. Опитвам се да открия истинските причини за отхвърлянето на идйния проект на Дамасков. Това е втори конкурс за обществена поръчка на който се явява само той, както ми каза. От заключението и аргументите, които прочетох в изложението на комисията, намирам само критики - неизпълнени задания, разминаване в графичен и пластичен проект, различия в третиране на формата и тн. Нито едно хубаво нещо не е споменато? А... това не е така! Съжалявам, че възразявам на моите уважавани колеги Ненчо Русев, като скулптор и Николай Дубаров, като главен художник на Община Бургас, защото само те са компетентните лица в комисията, непознавам останалите трима члена, а това е твърде недостатъчно. Всички ние сме се явявали на Държавни комисии, опита ни е от тях, и знаем твърде много за приемането, отхвърлянето, препоръките, намесата и ненамесата в творческата работа на колективите, куриозите, кой и до колко можеше да си позволява съвети – сложна и много отговорна работа. С две думи – идейният проект за изграждане на паметник на Коджакафалията от бургаския скулптор Радостин Дамасков има и качества. Естествено, че не би могъл да се хареса от всички. Убеден съм обаче, че той ще намери място в сърцата на повечето бургазлии, както това се случи с паметникът на Петя Дубарова.

Димитър Борисов - скулптор

*Публикуваме писмото на Димитър Борисов без редакторска намеса и със заглавието на автора.