Отиде си археолог Ваня Павлова
Животът я насочва към друга професия – участва в различни проектантски екипи, но през 1975 г. мечтата й да се занимава с археология надделява. Тогава тя отхвърля сигурната и много по-добре платена работа, за да започне като временен работник на разкопки към Археологическия музей във Варна. През следващите години извървя дълъг и труден път в музея, завърши задочно с отличие специалността археология във Варненския свободен университет и стана уредник и отговорник на Средновековния фонд.
Това, заедно с натрупания през годините опит в разкопки и документиране на различни археологически обекти в Девня и Варна и Варненско, заедно с други колеги от музея, позволява на Ваня Павлова да стане един от най-добрите специалисти по средновековна археология. Това се отнася особено за средновековните български накити, където тя беше всепризнат капацитет у нас. Не случайно, нейната монография "Средновековни български накити", издадена през 2008 г. предизвиква голям интерес у нас и в чужбина. Това налага нейното преиздаване на английски език, което тя за съжаление, така и не можа да види. Много ценни са и други нейни разработки – две големи студии за ранносредновековните ремъчни украси от Варненския музей (заедно с В. Плетньов), за средновековните мъжки колани от България и др.
Ваня Павлова е съставител и съредактор на двутомен сборник със статии от голяма международна конференция, участва със свои статии и материали в редица престижни издания у нас и в чужбина, както и в каталози на международни изложби, има и две популярни издания за средновековните накити на български и английски език. Тя е участник във всички експозиционни преустройства на Археологическия музей след 1981 г. и автор или съавтор на няколко специални изложби. Въпреки болестта си, работеше до последно върху поредната си научна статия, интересуваше се от музейните дела и следеше с радост успехите на своите колегите.
Освен отличен и прецизен учен, Ваня Павлова беше чудесен колега, верен приятел и човек, на когото винаги можеше да се разчита за искрена и безкористна помощ, както и за поредното веселие в музея.. Обичана от всички, позната и уважавана като човек и специалист сред музейната общност в България, тя също обичаше и уважаваше всички свои колеги. Нейната безвременна кончина оставя голяма и трудна за запълване празнина във Варненския музей.
Почивай в мир, мила Ваня! Обичахме те и винаги ще те обичаме! Колегите от Регионален исторически музей Варна.
