Отварят двореца "Евксиноград" за граждани

"Евксиноград" е построен в края на ХІХ в. като лятна резиденция на монарсите от третото българско царство, днес той съхранява атмосферата на миналото с уникалната архитектура на двореца, неповторимата си природа, с парка и красивите си цветни градини.

Всъщност лансирането на идеята за утвърждаването на Варна като лятна столица на Княжество България става през 1880 г., когато в града е посрещнат княз Александър І Батенберг. Тогава на това място се е намирал манастирът Св. Димитър, известен с прекрасната си гледка към морето и с хубавите си бели вина. Князът харесва мястото и решава да построи на него лятна резиденция. За тази цел през 1882 г. варненската община и гръцката митрополия подаряват манастира Св. Димитър с прилежащата му околност на княз Батенберг.

а 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец, наречен първоначално “Сандрово” по италианското умалително име на Александър - Сандро. Първоначалният проект, принадлежащ на виенския архитект Виктор Румпелмайер не е реализиран изцяло, поради настъпилите политически събития в страната, свързани с детронацията на княза.

Лятната резиденция е завършена от новия български княз Фердинанд I в периода 1887 – 1900 г. Наложени са корекции в проекта в духа на европейските традиции, осъществени от швейцарския архитект Херман Майер, немският Леерс и българският архитект Никола Лазаров.

Внушителната сграда е оформена в три етажа с конусообразен покрив и четириъгълна кула с часовник, обърната с лице към морето. Външната архитектура на двореца е като реплика на френските ренесансови дворци от XVIII в. – с фигурална зидария, висока мансарда, с метална обшивка и куполообразен завършек в единия край.

Интериорът е представен от стилна английска мебел, автентични  камини, изработени от италиански мрамор в различен цвят, френски полилеи с вградена златна лилия – символ на френската кралска династия "Бурбони", стенни и каминни часовници, редки картини закачени върху стени със златисти копринени тапети.

На 27 юли 1893 г. по молба на княгиня Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд I, дворецът "Сандрово" е преименуван в "Евксиноград". Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море – евксинос понтос, със значение на гостоприемно море, в случая със значение на гостоприемен град.

Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовия парк.

За оформянето на парка от 800 дка, през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френските паркостроители Едуард Андре и Анри Мартине. Изпълнението започва през 1890 г., като в периода 1890 – 1892 г. се извършват основните работи по трасирането на партерната част и моделирането на терасите с растителност, внесена от Цариград, Унгария, Франция и Италия. Обемно-пространственото изграждане на парка е съобразено с основните проучвания на почвените и климатични условия.

Първият декоративен материал е доставен от Южна Франция. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на река Камчия.

Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки за попълване на пейзажните групи и оформяне на нови.

По-късно е завършена и най-елегантната и представителна част на парка – партера пред двореца, решен на две нива, с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция. С френски произход е и вградения в парковата композиция фронтон – част от покривната конструкция на френския средновековен замък "Сен Клу", изгорял повреме на Френско-пруската война (1870 г.). Това е единственият архитектурен паметник от Средновековна Франция, пренесен и съхранен в България.