Първият Международен форум на българските читалища се провежда във Варна

Първият Международен форум на българските читалища се провежда във Варна от 2-ри до 4-ти октомври. Събитието се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура" към Община Варна, а организатор е Народно читалище "Васил Левски 1945", което тази година отбелязва 80 години от своето създаване. Сред официалните лица на форума бяха изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов, областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на фондация „Народни читалища" Юри Вълковски, директорът на общинска дирекция „Култура и духовно развитие" Светослава Георгиева, Лиляна Барганска - председател на Народно читалище „Васил Левски 1945", множество читалищни и културни дейци от страната, Молдова и Украйна.

„Международният форум на читалищата е събитие, което събира  културни институции, експерти и участници от страната и чужбина и много отива на Варна, защото е град с древна история, богата културна традиция, живо духовно наследство и космополитен темперамент. Безспорно читалищата са уникален феномен, не само в България, но и в световен мащаб. У нас вече близо два века те са сърцето на българската култура и просвета. Именно читалищата са местата, където се обединяват и съхраняват общностите, изкуствата, автентичните белези на националния дух и пак там е мястото, където благодарение на обществената активност се раждат нови средища на образованието и творчеството за новите поколения“, каза при откриването на форума Павел Попов.

По думите на Попов във Варна има 28 читалища, развиващи многообразни дейности, които споделят общи предизвикателства пред осъществяването им. Ние сме длъжници на читалищата, защото темата за техния голям потенциал дълго време не е била във фокус на вниманието през последните години. „Точно тук във Варна е мястото да потърсим решения, с които да подкрепим ефективно тяхната дейност и да вървим напред“, допълни изпълняващият функциите кмет.

Попов посочи, че темата за материалната база и финансирането на читалищата е изключително важна, както и че е нужен цялостен анализ за това, доколко Законът за народните читалища отговаря на съвременните нужди и предизвикателства. Необходимо е утвърждаването на една постоянна връзка между читалищните дейци и останалите културни оператори, артисти и институции, една различна система за оценка на дейностите и подпомагане на дигитализацията, но преди всичко търсене на нови начини за финансиране, каза Попов и допълни, че с нетърпение очаква резултатите и мненията по този въпрос след приключване на дискусиите на международния форум.

„Още от времето на Възраждането, българските читалища са част от феноменална мрежа, създадена и доказала се от заявената необходимост на хората от култура“, заяви по време на откриването на форума председателят на НЧ „В. Левски 1945" Лиляна Барганска.  По думите ѝ идеята за събитието е възникнала вследствие на многобройните онлайн срещи с общностите в българските читалища у нас и в чужбина, а актуалните тенденции на времето са задали името му - „Традиции и иновации" и темите на разговорите. От своя страна председателят на фондация „Народни читалища" Юри Вълковски определи българското читалище като съвременен „омбудсман" за местните общности. „Читалището е място за култура, изкуство и идеи, но и модерен дигитален хъб, там се говори за екология, домашно насилие, културно-историческо наследство и за всичко, от което имат нужда хората в градовете и селата“, подчерта Вълковски.

 Програмата на форума на българските читалища включва комбинация от панелни дискусии, практически работилници, изложби и концерти, представяне на иновативни читалищни практики и успешни модели на развитие. Фокус ще бъде поставен върху ролята на читалищата в културния и социалния живот, иновациите и дигитализацията в читалищната дейност, устойчивото финансиране и изграждане на мрежи, културния обмен чрез изкуство, музика и визуални проекти, нетуъркинг и партньорства с институции, НПО и бизнеси.

 Специален акцент в първото издание са изложба „80 години читалище „Васил Левски 1945" – Варна", гала концертът с участието на читалищни състави и гостуващи артисти, представянето на добри практики от цяла България, работилниците за нови публики и съвременна културна комуникация.