Пепа Николова призна: Аз съм глезеник на съдбата Тя прекрачва за първи път прага на арт пространството и усеща, че то е като храм за нейните картини и носи чистота и неподражаема естетика.

Провокирана от лятото и август, месецът в който реди изложбата си в морския град, тя рисува топли и завладяващи живописни платна. Умело вплита шевици и гайтани, елементи от фолклора ни. Картините й са като полета, в които покълва емоцията на Пепа Николова и плодородието, което земята ражда и ръката на жена отглежда.

Въпреки че морето не присъства в картини й (тя е живяла 11 години в Бургас б.а.), то я зарежда и й дава онова усещане за свобода, чрез която човек преоткрива себе си и дори успява да се надскочи, загърбвайки страха си от неизвестното. "Чрез силата на морето добих смелост, да предприема сериозни крачки в живота си и така това се отрази и на работата ми", сподели авторката. Тя не говори за живописните си картини като за изкуство, приема ги за работа - нейната работа. В която кодира своите емоции и чувства. Посланията й винаги са свързани с любов. И във всяка картина художничката е заключила своя знак. "Работа емоционално. На един дъх. Не търся случайни неща", уточня тя.

Пепа Николова е заършила графика в училището по изобразителни изкуства в Казанлък. След това учи живопис в класа на покойния вече Янаки Манасиев във ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий" във Велико Търново.

Снимки Етелка Пирева