"Перла" – бял седеф сред прегръдката на гората
Перлата на бившия първи, е построена в резервата със същото име. Тя е като истински оазис, но района след Приморско не е само това.
Черният път в гората крие толкова тайни и възможности за почивка. Тук се намира тракийското светилище Беглик таш. Скалните монолити са събрали хиляди години история. В края на пътя се намира и устието на река Ропотамо. Неповторимо съчетание на морето и реката. Тук те са приятели, вливат се, смесват се в неповторимо красива симбиоза.
Но средностатистическия пътешественик и обикновения любител на природата биха предпочели да оставят колата и да поемат сред гората. Ходейки или по-скоро пристъпвайки по падналите листа, човек без да иска го прави плавно и бавно, сякаш от страх да не събуди животните. Защото човека тук е само на гости, а домакини са животните. А сред килима от листа скрили се на топло, се крият гъбите – другите обитатели на това място. Из гората се носи техния аромат. Те са толкова много и различни, а някои дори опасни. Не е за предпочитане, ако не сте опитен гъбар да се поддавате на това изкушение. Гората дава и други възможности освен гъбите – просто да походите, дори и водени от желанието за добра фигура и тонус. Терена непрекъснато се мени – спускане, катерене и все сред гора и камъни постлани със зелен мъх. Мъх, който сякъш като кожух е облякъл скалите. Бродейки из дебрите на дивото не е чудно да срещнете някое животно характерно за тези места, всъщност те са оставили следи из цялата гора, зависи човек колко ги забелязва. Те са навсякъде около нас и усещането за Биг брадър е голямо, само че голямият брат тук нищо чудно да се окаже Големият елен. Онзи елен чийто рога нищо чудно да намерите из гората. Нейният край може да бъде сложен с малък залив на брега на морето. Дърветата отстъпват място на скалите. Тук има безброй такива малки заливчета, за жалост на много от тях личат човешката намеса – пластмасови бутилки и турбички, често се виждат и девствената гора става още по-привлекателна и примамлива. Явно морето е само за лятото или за тези, които нямат очи за мръсотията е безхаберието на някои, защото колко по-хубаво би било човек да полегне спокойно на едрия пясък вместо да се чуди от къде да мине, за да не се пореже на стъкла.
Кали Ненчева
