Почитаме свети апостол Тимотей

На днешния ден почитаме свети апостол Тимотей, преподобен мъченик Анастасий Перски, свети свещеномъченик Петър, епископ Български, свети мъченик Сионий Български.

Градът Листра се намирал в Ликаония, в Мала Азия. В този град се родил Тимотей, който бил обърнат в християнството от свети апостол Павел по време на първото му мисионерско пътешествие. Майка му Евника и баба му Лоида били еврейки, а баща му бил елин. При второто си пътешествие великият апостол на езичниците го обрязал "заради юдеите, които бяха по ония места" и го взел за свой спътник.

От това време нататък Тимотей бил постоянен спътник на свети апостол Павел, който му възлагал важни поръчения. Сведенията, които Тимотей донесъл на своя учител от Солун в Коринт, станали повод за написването на Първото послание до християните в Солун.

Важна роля по отношение на коринтските християни има ап. Тимотей и при третото пътешествие на ап. Павел. Заедно с други шест спътници Тимотей придружавал учителя си и до Йерусалим. Тимотей бил заедно със затворения Павел в Рим, и свети Павел съобщава, че ученикът му преди него бил освободен. През последните години на ап. Павел той бил поставен като негов заместник на отговорното апостолско поприще в Ефес.

Скоро преди смъртта си ап. Павел чувства копнеж да го види и му поръчал да отиде в Рим, след което Тимотей отново се върнал в Ефес. Евсевий Кесарийски (263-339) в своята "Църковна история" го нарича "първи епископ на Ефес".

Свети апостол Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред езическото шествие и го изобличил за безсрамните действия по време на Артемидините тържества.

Светите му мощи са били пренесени от император Констанций (337-361) в Цариград и положени заедно с мощите на свети Лука и свети Андрей Първозвани в храма "Св. апостоли". По-късно били отнесени в Италия от кръстоносците.

В канона на новозаветните свещени книги влизат две Павлови послания до св. апостол Тимотей, които принадлежат към неговите "пастирски послания". Първото е написано след "първите окови" на ап. Павел, а второто малко преди неговата мъченическа смърт в 67 година.