Показват 260 стари мерки и теглилки

Основна е групата на мерките за тегло – търговски везни от началото на ХІХ век до средата на ХХ век, златарски везни и грамове от ХІХ век, аптекарски и пощенски везни и кантари, различни по вид и време на производство грамове, различни видове кантари – кантари за оки, кантари за ока и килограм, и такива от ХХ век. Мерките за обем и вместимост са илюстрирани чрез дисаги, буре, бъкел, бъклица, котле, гърне, павур, бомба за вино и други. Показани са и мерки за течности: крондир, кофа, оканица, ведро, овчарска ведрица. Мерките за зърнени храни са представени от крина, шиник, канче за зоб. Мерките за площ се изразяват посредством измерителя, т.е. площта която е изработена от тях: мотика, косер, коса, въже. Мерките за дължина са различните дървени и железни аршини, брадва, мотовилка, метър. Представени са и други видове мерки, които са извън изброените до тук групи, като рабош – дървено приспособление за измерване на количествата стока или на други производствени взаимоотношения в занаятчийски, животновъдни и прочие дейности; кълбото, като мярка за изпредена прежда; различни видове отвеси; сърпа, като мярка в жътварството, за означаване броя на жътварите или размер за единица обработена площ; влагомер, уред за измерване относителното тегло на зърното и други.

Всеки представен експонат в изложбата предизвиква интерес, като такъв, но тук той е показан като част от икономическия живот на българина в историческа светлина, но и като метрична единица и посетителят придобива ново познание и представа за неговия бит и култура. Знанията за старите мерки, теглилики и монети са ценен исторически извор за изучаването на стопанството; потребностите на хората; остойностяването на трудовата дейност; цената на стоките; идентификацията на документи, събития и явления; отзвук са на обществените знания и култура на нашите предци. В историческата си същност те са елемент на културния фонд на българската нация.

Изложбата ще бъде открита на 26-ти юли от 16.00 часа.