Последният "Джулай"

Последният "Джулай"

не ходя на походи, не спя в туристически спални, не пея песни край огъня и не намирам мазната коса за път към Природата. Не си причинявам никакви „такива”, но и не съдя онзи, който го прави. Освен това, не слушам музиката, която обикновено съпътства джулаите, нямам традиция в това, никой от компанията ми няма. Нула опит в спането по плажове.  При все, че съм морско дете. Преди години, когато приятелките ми настояваха да се настаняваме близо до спасителския пост, защото „става купон”, аз гледах да избягам през глава. Винаги съм си била мнителна, а и страхлива, но то е от зодията… Скапана зодия. Не знам защо обяснявам всичко това. Аз нямам капацитет за изпиване на цяла чаша вино, какво, за Бога, смятах, че ще намеря на „традицонното посрещане на юлския изгрев”. Така рядкото и феноменално явление – слънцеизгряването! Защото…, ще ме простят всички почитатели, може би празникът се е появил по други причини, може би е имало друг смисъл, но към днешна дата… Според мен, не е останал и косъм от онова „бягство от цивилизацията” и всичко друго, касаещо духа. „Традиционен хипи празник”, казва „Уикипедия”, а аз не съм хипи… Някои неща е по-добре да ги приемеш, без да се пъхаш между шамарите.

Все пак.., попаднах в група, която имаше доброто желание да опита.

В началото на вечерта всичко изглеждаше прекрасно. Ефирни рокли, спуснати коси, освежаващи напитки, красиви пътни чанти, стегнати като за пикник, весели памучни одеяла в нежно лилаво, породисти и възпитани кучета, защото са най-добрият приятел, забавни игри, смях, разговори, дори имаше музика, ах, музика… Барът зад нас ми се стори разкошен, чудесната проява на нечий добър вкус и усет за „морски” неща… Като на филм! Резервирана за нас великолепна шатра с дървени „миндери”, шарени възглавнички, горящи факли и изобщо… Сторете път на Кралицата!

И точно като на филм, с падането на пълния мрак...

Пясъкът изстина. Излезе вятър. Момчето, което бе наето да озвучава, зае работното си място. То не бе нормално момче, а такова, ярко увлечено от звука на моторни резачки, развалени косачки, пробити ауспуси и агонизиращи хипопотами. Точно такова, че и добре оборудвано. Като „засвири”, самото море се отдръпна и даде още пет метра пясък към ивицата. Ние, за съжаление, нямаше къде да идем. Тогава за пръв път, някой тихо прошепна, дали…, дали да не си тръгваме… Какво ти тръгване?! Няма да се предадем, той ще се умори… А, изгревът, той бе далеч.

Малко по-късно, градусът на настроението спадна, не от липсата на твърд алкохол, а от умерената му консумация. Сигурно сме копнеели за трезви емоции на разсъмване… Момчето с „музиката” не показваше признаци на умора, напротив, към умиращите хипопотами, той добави няколко вилици, които хаотично се спускаха по ламаринен покрив. Давахме си сметка, че е късно да почваме със сериозното пиене, бяхме погубени, щяхме да си оглушеем в тая шатра. Измръзнали и глухи дами в красиви рокли, малко отегчени футболисти, привличащи вниманието на други измръзнали дами, куче, копнеещо да се запознае с кучетата от други компании. Кучетата, дали оглушават?! Утрото никакво го нямаше.

Всеки знае, че към три след полунощ е времето на онези, опиянените (от бриза), на много влюбените (в живота), на агресивните герои (за справедливост), всички, струпани на оня бряг, очевидно водени от желанието да се пречистят, когато дойде светлината, ако дойде… Аз лично се съмнявах. Не спирах да мисля за колата. Колко далеч я оставих, защо, толкова ли съм глупава, как да вървя до нея, много е тъмно, пълно е с всякакви, нямам огнестрелно оръжие, нямам дори нож за масло…, с какво да си го размажа това френско сирене на тая бисквитка?  Похапнахме. Не бе приятно. Няма как, докато пред теб, куцо и сакато преживява „катарзис” и се къса от въпроса: „Ти мен уъжаш ли ъмъ?”… Да не говорим за тия, които се сбиха към четири, ами, те, мятаха пясък на метри, ябълката ми хрупа, все едно ям черупката на рапан, да му се не види!

Нали знаете, че преди пукването на зората е най-тъмно? Представете си една дървена летва, широка дванадесет сантиметра. Сега си представете, че това е легло и вие ще спите на него. Тъй, както сте с роклята. Прибавете и това, че „леглата” са малко, ще делите едно със сестра си. Тя трябва да е по-висока от вас, вие по-тежка от нея, облечени сте с хлъзави материи, за да не можете да се закрепите върху постелята за повече от една минута, понеже не сте и добре тренирани физически. Момчето със страст към болни диви животни, все така си „пее”. Да речем, че с много усилия, сте заели поза, която напредналите йоги не изпълняват, поради висок риск от наранявания. Горещо молите някой от компанията да ви завие с лилавите одеяла, за да установите, че са прекалено тънки и от тях полза никаква. Унасяте се в нещо средно между дрямка и кома, обаче си чувате музиката. Музиката е започнала да ви харесва. Благодарите се, че не пазите военни тайни, инак ги бяхте издали. Всякак.

И точно тогава, на плажа е настанал хаос! Хитрите кучета са се отскубнали от поводите си и се забавляват като за последно, изпаднали в истерия стопани се шурат в опити да предотвратят евентуалните забременявания на дакели от хъскита. Тия снежни породи стоят нелепо на целия юлски панаир! Падате от пейката.

Ето го! Слънцето! Най-хубавото слънце в живота ви, най-чаканото! Грабвате апаратите, оправяте косите и се снимате до насита. Снимате и кучетата. И шатрата, и възглавничките, и веселата компания, и напитките! Внимателно прескачате всички „пречистени”, паднали като борови трупи връз пясъка, топвате крачета в морето и разказвате на всичките си роднини, че сте били на „джулай морнинг”. В случай, че е имало такива, които са ви предупреждавали, да не го правите, за пред тях вадите версията с романтиката, полъха, бриза, розовото, искрите, забавата. Тръгвате си. Наспивате се в легло с чаршаф, ядете храна без водорасли и никога повече не повтаряте, но „харесвате” всяка снимка на приятел, изникнала след същия празник. Защото! Защото знаете какво се крие зад нея. Много студ, болка и горчива ненавист към „модерния саунд”.

На всички останали: Щастлив Първи Юли (или както там му казвате)! Желая здрави уши, нерви, чисти души и алени изгреви! На всички! От мен, толкова J