Празнуваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6-ти септември 1885 г. България прави решителна крачка към своята национална цялост. След Освобождението през 1878 г., България е разделена на няколко административни области – Княжество България, което получава известна автономия под сюзеренитета на Османската империя, и Източна Румелия, автономна област с управител, назначен от султана. Това разпокъсано положение оставя много българи с усещането за непълнота и несправедливост – мечтата за единна България остава нереализирана.
В Източна Румелия нараства недоволството от властта на назначените от султана управители, които често са чужденци и чуждестранно ориентирани. Местните българи, вдъхновени от националните идеали и жадуващи за обединение с Княжество България, организират тайни комитети и революционни движения, подготвяйки се за историческата стъпка.
Главни действащи лица в подготовката на Съединението са Стефан Стамболов, лидер на революционния комитет в Пловдив, Георги Измирлиев, като военен организатор, и други местни общественици и интелектуалци, които координират действията. Именно в Пловдив се разиграва централният момент на революцията – комитетът взема контрол над администрацията и военните постове, като овладява града с минимални жертви и без масови сблъсъци. Народът се включва активно, приветствайки обединението и демонстрирайки единство и решителност.
Въпреки риска от международна изолация и възможни конфликти с Османската империя, княз Александър Батенберг подкрепя Съединението и осигурява легитимност на действията. Батенберг дава политическа и военна подкрепа, координира дипломатическите стъпки и убеждава армията да застане зад националния идеал. Благодарение на неговата мъдрост и смелост, революционният акт е превърнат в мирно, но категорично обединение, което е успешно и без големи разрушения.
На 6-ти септември 1885 г. е обявено Съединението.
Османската империя и Великите сили първоначално гледат със съмнение на Съединението, но благодарение на дипломатични усилия и подкрепата на княз Александър Батенберг, България успява да запази новото си единство. Признание на Съединението идва постепенно – през пролетта на 1886 г. Великите сили, включително Русия, Англия, Франция и Германия, официално признават присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, като това окончателно легитимира обединението на страната.



