Преиздадоха Реджеб Кюпчю 35 години след смъртта му
генералният консул на Република Турция в Бургас Сибел Еркан, представители на културни сдружения в Турция и Гърция, в София, Кърджали, Русе, Разград и Шумен, депутати и кметове на общини. 
Специално за честването от Истанбул пристигна и семейството на поета. Деца от основно училище "Реджеб Кюпчю" в село Топчийско, община Руен разказаха биографията на поета. Актори от Драматичен театър в Разград изнесоха вълнуващ музикално-поетичен спектакъл по стихове на поета на български и турски.
"Нелек е творческия му път. Болезнените спомени за „този винаги весел човек", сподели неговият най-голям приятел – поетът и писателят Недялко Йорданов. Поезията на Реджеб Кюпчю достига до българския читател чрез редица лирически сборници, част от които под редакторството, съставителството и превод на произведения от турски на български език на Недялко Йорданов. А в предговора на последната стихосбирка – "Приятели мои, да тръгнем", преиздадена специално за честването, Йорданов си спомня с носталгия и болка за твореца и човека, с когото години "живяхме много весело и по братски".
Реджеб Кюпчю е роден в екзотичното пловдивско село Куклен. Черноработник, строител, редактор в многотиражка, кореспондент на турския вестник "Иени ъшък" - многолика е биографията на твореца. През 1956 г. съдбата го запраща в Бургас. В артистичния морски град го посреща феноменалната бургаска група поети – Христо Фотев, Недялко Йорданов, Стойчо Гоцев, Димитър Велинов, Николай Искъров…. "Реджеб имаше необикновен къдрав смях. Когато се смееше, а той се смееше често, витрините на "Малина" и "Куба" дрънчаха от смеха му, а по улиците минувачите се обръщаха с любопитсво и възмущение", спомня си Недялко Йорданов. Преминал през всякакви перипетии, включително и през изкуствено създадения етнически проблем, Реджеб Кюпчю намира сили да се обърне към България с думите: "Аз не съм чужденец, аз съм твой син". Тъжна е житейската съдба на поета - погребал три деца, многократно оставал без работа, обвиняван в предателство, заради нежеланието да прибави "-ев" към фамилията. Упрекван е дори заради стиховете му и тяхното философско-екзистенциално звучене. Еднакво изящно и магнетично пише на български и на турски език. "Понякога стихотворението ми се ражда на български, по някога на турски. Аз самият не мога да си обясня как става това", казва поетът. Стиховете му се появяват в провинциални и столични издания. А сборниците "Въпросите продължават" /1962/, "Животът не е сън" /1965/, "Приятели мои, да тръгнем" /1967/ се превръщат в поетични явления.
С Бургас е свързан целият житейски и творчески път на Реджеб Кюпчю. Градът посмъртно изразява признателността си и обявява за почетен гражданин поета, който казва: "Като дете, когато прохождах, паднах и целунах земята ти и след тази целувка направих своята първа крачка. Следата ми от този миг е тук. На твоята земя…".
България
Аз не съм чужденец
аз съм твой син.
Твоето слънце,
твоето гергефено нощно небе
ме познават.
Познават ме твоите пътища,
по които вървях,
и вървя.
Като дете, когато прохождах,
паднах
и целунах земята ти
и след тази целувка
направих
своята първа крачка.
Следата ми от този миг
е тук.
На твоята земя….
Реджеб Кюпчу
Снимки Татяна Стефанова-Байкушева
