Проф. д-р Христо Бозов бе избран за ректор на БДУ през 2023 година. Снимка БДУ Проф. д-р Асен Златаров
Проф. д-р Христо Бозов е завършил първото си висше образование в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" Варна. Трудовият му път минава през Военномедицинска академия София, Военноморска болница (ВМБ-Варна), ВМА, бил е и заместник - кмет по здравеопазване и социални дейности на Община Варна. От 2016 година преподава в Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“.
Управител е на „КОЦ-Бургас” ЕООД от 2018 година.
Избран е за ректор е на държавния университет през 2023 година.
- Професор Бозов, остава седмица до края на мандата Ви като ректор на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Арсен Златаров“. Въпреки че не успяхте по независещи от Вас причини да го завършите, такава е нормативната уредба, какво успяхте да свършите за тези две години и два месеца?
- Много неща, които бях обещал в своята мандатна програма са приключени. Някои предстоят да се приключат, те са на финала и бих открил няколко основни.
Първо, че ние работихме изключително активно в един страхотен екип и искам да благодаря на колегите, с които работих заедно през тези две години, а и преди това - пет години като декан на Факултета по обществено здраве и здравни грижи и година и половина като декан на Медицинския факултет, защото нещата бяха свързани. Започнахме от Факултета по обществено здраве, след това направихме Факултета по медицина, сега направихме Факултет по фармация. Решението за разкриването му беше прието на 11-ти юни, преди два месеца, от Народното събрание. Изключително щастлив, че с колегите успяхме да направим така, че университетът да влезе в Топ 12 на висшите училища в България като изследователско висше училище. Това са едни върхови постижения за нашия университет и освен тях, ние сме на финала в чисто структурно отношение по разкриване на два нови факултета, Факултета по педагогически и хуманитарни науки и Факултета по бизнес и предприемачество.
През този период направихме Департамента по подготвително езиково обучение. Сега работим по създаването на още два департамента - по спорт и департамент по изкуства и, може би престои работа и по създаване на Факултет по дентална медицина. Ето това е рамката, в която чисто структурно работихме през тези две години и голяма част от нещата вече са или завършени, или са на финал, но престои и в следващите години активна работа по тяхното развитие и усъвършенстване. Това беше работата по развитието на университета като структура.
Другото, което беше от много голямо значение, е развитието на академичния състав. Само миналата година имахме 108 конкурса, благодарение на което личният състав на университета нарасна за тези две години от 400 на 620 души и това с което се гордея, че направихме едно сериозно подмладяване, защото от тези 108 конкурса 53 са за асистенти. Същевременно обаче обогатихме университета и с хабилитирани лица, и всичките тези дейности изискват едно много добро финансово подпомагане.
През този период увеличихме четири пъти заплатите на академичния състав, като заплатата на асистент от 1500 лева в момента е 2780 лева т.е. 80% по-висока, съответно и на другите академични длъжности, но успяхме и да увеличим заплатите на неакадемичния състав, защото при нас работят много хора, които са свързани с осигуряването на преподавателската дейност. Общо бюджетът на университета за една година нарасна от 24 млн. на 33 млн. лева.
Голяма част от тези средства са собствени приходи и надявам тази година вече да надминем сумата 40 млн. лева. През този период започна и чуждоезиковото обучение по медицина в университета. Като първата година, 2023-та година, приехме 52 чуждестранни студенти предимно от Обединеното кралство, миналата година - 57, а тази година сме си поставили за цел 70.
И също така направихме сътрудничества с много университети в България и в чужбина, с няколко от тях правим съвместни докторски програми, например с Технически университет в София и с Югозападния университет. Благодарение на това създаваме вече собствени кадри. Ако направим успешна акредитация на Медицинския факултет през октомври месец с оценка над 8, ще можем след това да получим акредитации на 14 нови докторски програми, което значително ще подсигури квалификацията и развитието на академичния състав в Медицинския факултет, който в момента е водещ като развитие и като финансови резултати.
- Вие тази година ще изпратите първи випуск на Медицинския факултет…
-Точно така, на 30-ти август в зала „Черноморие“ на Международния конгресен център от 11.00 часа е промоцията на първия випуск, с който се гордеем. Аз лично дойдох в Бургас с тази цел да направим Медицинския факултет и да го развием, и съм изключително щастлив, че на края на академичната си кариера ще изпратим първите млади лекари.
- Колко реално време е необходимо за един млад човек, минавайки през студентската скамейка до реалната му реализация т.е. получаване на специализация? Колко време е необходимо, за да стане един лекар?
- Ами някъде около 11-12 години, защото 6 години се учи медицина, а след това е специализацията, ако се започне веднага след завършването отнема между 4 и 5 години. Така че в зависимост от специалността 11 години са един срок, който тези, които са избрали медицината като поприще, трябва да учат, да дадат всичко от себе си, но и да не забравят, че даже като вземат специалност, трябва да продължат пак да учат. Това е цял живот.
- Програмата заложена от Вас в оставащите две години от мандата Ви, ще бъде довършена от проф. Сотир Сотиров, който спечели изборите за ректор. Ще успее ли той да я реализира?
- Силно се надявам и вярвам, че той ще успее. Защото по отношение на Фармацевтичния факултет, там ни остана само да получим акредитация на специалността и да осъществим прием, който сме го планирали още тази година да се случи, дано да успеем. По отношение на филиалите, които създаваме за медицински сестри в Добрич и в Казанлък – този в Добрич е на финалната права, там вече трябва да дойде експертната група да направи акредитация и след това да осъществим приема. Но цялата база е готова, Обществеността в града ни подкрепя.
По отношение на филиала в Казанлък, там има повече работа да се свърши, но там вече имаме една сграда, която е прекрасна и Общинския съвет н я предостави за стопанисване за срок от 10 години. Кметът обеща, че ще бъде реновирана със средства от бюджета на Общината и в този прекрасен български град да има филиал на Бургаския държава на университета.
- След като Ви свърши мандата, как ще продължи професионалния Ви път? Ще бъде ли свързан с университета?
- Ще помагам на колегите, които имат нужда. Мога да участвам в журита, да преподавам, разбира се. Стига да ме потърсят, ще се отзова. Но моите ангажименти не са само в Бургаския държавен университет. Аз съм управител на Комплексно-онкологичния център, така че ще продължа да работя за здравето на бургазлии.
- През последните години, откакто и Вие сте част от екипа на този университет и с разрастването на специалностите, факултетите и департаментите, как се позиционира той извън страната?
- За нас ключово е да се позиционираме добре в страната. Защото тези успехи, те са свързани с много труд. И когато се трудиш да си добре вътре в страната, си добре извън страната.
Ето сега, например, работим активно по привличане на студенти от Индия. И имаме вече записани, които ще учат една година български език. И след това ще учат в нашия университет различни специалности на български език.
Имаме доста студенти, които са от Македония, от Украйна, с български произход. И този брой се увеличава. Така, че ние работим за благото и на родината, и на Бургас, и на нашия университет.
Но основната ни цел, все пак, като преподаватели, е да даваме на нашите студенти качествено образование. И мисля, че успяваме в тази посока. Не случайно всяка година увеличаваме с 10-11% броя на студентите, които приемаме.
Миналата година приехме към 1300 студенти. Като предната бяхме приели към 1100. Тази година вече почти всички бройки са запълнени. Само 20 към момента, които сме планирали, не са запълнени.
Тепърва ще приемаме и по магистърски програми. И чуждоезиковото обучение също е към финала. Последният изпит за медицина е на 9 септември. Така, че в посока развитие на университета, за нас най-важност е пак със студентите. И в тази връзка искам да кажа, че сте гордея с тях, защото нашите студенти, освен, че са умни, те са и много активни.
Например през тези години създадохме много структури на студентите. Студентският съвет има 50-60 различни събития всяка година. Асоциацията на студентите медици е в Бургас.
Също повод за гордост това е създаването на фанфарен оркестър, на мажоретен състав, на различни групи в изкуствата. И все пак аз като ректор се гордея и с това, че на 14-ти май беше осветено знамето на първи в страната студентски гвардейски отряд, който ние създадохме във Бургас.
- Педагогика, медицина, фармация, това ли е профилът на Бургаския държавен университет? Къде остават техническите науки, къде остава изкуствения интелект, къде остава химията, въпреки че тя е свързана на фармация?
- На дневен ред са. Ние досега обучавахме в 18 професионални направления, тази година се акредитирахме в 19 - здравни грижи, където са медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти.
Престои да се акредитираме във фармация, така че увеличаваме броя на професионалните направления и всички те са интересни. Нашата сила е в нашия широк профил, защото изкуственият интелект ще помага на медицината, химията ще помага на фармацията, педагогиката, по принцип, помага на всички специалности, защото ние сме преподаватели. И техническите специалности са изключително важни, защото и техническите специалности, и икономическите са в основата на просперитета на Бургас, и на нашата държава, така че ние активно работим като ръководство и през тези две години в тази посока. А моят приемник, той от техническите специалности, аз мисля, че той ще акцентира върху развитието на техническите специалности, защото той е известен учен и там има какво още да се направи през следващите години.
