Искаме да привлечем всички страни, за да може още от самото начало на общественото обсъждане да идентифицираме всички пропуски, за да създадем добро изменение на закона, каза зам.-министър Грекова (третата отляво надясно). Снимки Авторът
Промени в Закона за радиото и телевизията ще осветлят онлайн медиите. За първи път новинарските сайтове ще влязат като текст в закона. До този момент те не влизат в обхвата на Закона. Кой ще извършва регулацията все още не е решено.
Принципал на новинарските сайтове е Министерството на културата. Собствениците на сайтове са длъжни до 30-ти юни всяка година да подадат декларация, касаеща собствеността и усвоения публичен ресурс, ако има такъв. Освен законодателни промени ще бъде създаден и Фонда за медиите, където кандидатстването за финансиране ще става по ясни и точни критерии.
"Част от измененията са предвидени още през 2020 година. За 6 години са натрупани толкова много версии и подадени предложения в Закона за изменение и допълнение на Закона, че на нас ни се наложиха десетина срещи само, за да успеем да отразим кой е най-адекватния вариант. Тази седмица ще е последната среща на работната група, след което тези изменения ще бъдат предложени на широката общественост и ще бъдат изпратени до регионалните медии, до Съюза на българските журналисти, за да може да си подадете становището", каза зам.-министърът на културата Зорница Грекова пред представители на гилдията в Бургас. Тя участва в работна среща по проблемите на регионалните медии, която бе организирана от Дружеството на журналистите и кореспонденти №33 в Бургас. За участие в нея дойдоха и журналисти, и собственици на медии от Варна, Сливен, Казанлък, Пловдив.
В работната среща участваха и Къдринка Къдринова - член на Съвета за електронни медии и Щерион Джунджеров - старши инспектор в Регионалния център на СЕМ в Бургас, Снежана Тодорова – председател на Съюза на българските журналисти, Веселин Анестиев – зам.-областен управител на област Бургас.
Във форума се включиха и бургаските народни представители от коалиция "Прогресивна България" - проф. Владимир Гончев, Милева Владкова, Добрин Бяндов и Пламен Карашев и Галя Василева от коалиция "ГЕРБ – СДС", и член на Комисията по култура и медии.
"В Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията ще влезе променената форма на декларация за собствеността на медиите в съответствие с европейския акт. В момента, в който измененията в закона бъдат приети декларацията ще бъде променена и ще позволява по-лесно попълване на данните от страна на медиите, които са на светло. Тези които не са – ще имат затруднения и ще трябва да си решат проблема по възможно най-бързия и законен начин.
В новия регистър ще влиза новата декларация. Липсата й или непълнотата й ще води до невъзможност да се кандидатства по Фонда за медии. Това е обвързано с Европейския акт за медиите", каза още зам.-министър Грекова.
"Верифицирането на собствеността е също голям проблем и е включена в сегашната ревизия на Закона за радиото и телевизията, защото е изрично изискване на Европейския акт за свободата на медиите – прозрачна собственост. Има няколко механизма, които са подготвени дори от академични общности и изследователи за удостоверяване на собствеността, но то е един от най-сложните проблеми и в европейски мащаб, не само при нас", каза Къдринка Къдринова – член на СЕМ.
Съюзът на българските журналисти от 10 години се опитва да входира в Народното събрание предложения за промени в Закона, които касаят работата на журналистите, собствеността на медиите, спазването на етичните стандарти.
"За 10 години нашите предложения все още не са разгледани и не са влезли в пленарна зала. Много от нещата се променят, времето се променя и ние правим допълнен вариант.
Този проблем съществува в много страни и ние се съобразявахме с един европейски документ – Препоръка за защита и гарантиране безопасността на журналиста и други медийни участници. Управителния съвет се ангажира с тези препоръки и набеляза основни теми в защита на журналистическия труд и медийната свобода. На първо място адекватно законодателство в сферата на труда. Синдикалната защита за съжаление не е достатъчно силна и това се обяснява с обстоятелството, че нямаме национален браншови трудов договор, въпреки усилията на СБЖ да се сключи такъв. Предложение рамковият национален трудов договор да включва като задължение на работодател и журналисти да спазват Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 година.
Държавата трябва да признае журналистиката като втора категория труд като статистически доказаната му вредност, водещи до ранни заболявания и смърт", каза по време на срещата Снежана Тодорова – председател на Съюза на българските журналисти.
От Съюза особено внимание отделят на начина на финансиране на медиите. "За нас е важно, не само кой е собственикът на медията, но и как се финансира тя. За целта трябва да се запише такова изискване в Закона за защита на конкуренцията като се отдели специално внимание на медиите и тяхното финансиране. Той не ограничава нечестното и задкулисно финансиране на медии. Трябва да се внесат промени в Закона за обществените поръчки, за да има равнопоставеност между медиите, а не да се фаворизират едни за сметка на други по преценка на властите.
Чрез финансовото си участие държавата трябва да спомага за утвърждаване на стандартите като не допуска до държавно и европейско финансиране редакциите, които не са подписали Етичния кодекс", каза още Снежана Тодорова.
Като един от основните проблеми, свързан с финансирането на регионалните медии, е неравнопоставеността до публичен ресурс. Информация за обществени поръчки, свързани с публичност по проекти не достига по места и тези поръчки се печелят основно от националните медии.
"Нашите проблеми са много и няма да влизам в детайлите. Това, което чух леко ме смути. Нас, регионалните медии ни няма. Няма ни в обществения разговор. Чухме от зам.-министър Грекова, че заедно със СЕМ правят промени в Закона за радиото и телевизията, но нас никой не ни пита. Ние си плащаме ежегодната такса на СЕМ, но не виждаме полза от това. Същевременно има медии, с които се конкурираме на пазара, защото знаете, че медийния пазар в регионите е изключително ограничен и нямаме достъп до големи фирми, които да рекламират при нас. Съответно ние сме изключени от националните информационни кампании. 10 млн. се дадоха за националната информационна кампания за въвеждане на еврото, но регионалните медии не получиха нищо. Националните информационни кампании се пренасочват само към националните медии, но нас регионалните ни няма. И защо ни няма? Това е големият въпрос! Ние сме там, където са хората, защото те не виждат подкрепа от държавата и институциите и търсят нас за дребни проблеми, за да можем ние да ги решим. Но трябва да има държавен механизъм, за да има устойчиви, независими медии", каза по време на срещата Антон Николов – председател на Национална асоциация на регионалните телевизии. Тя обединява собствениците на телевизии от цялата страна със седалище в Сливен.
Промените в Закона ще дадат възможност на собствениците на медии, които са подали новата декларация да получат удостоверение, че са включени в новия регистър. По този начин ще могат да удостоверят законността си.
В края на срещата народните представители изразиха желание за подкрепа и диалог. "Може да изпращате предложенията си и до нас, ние да ги придвижим към Антон Кутев (председател на Комисията по култура и медии в НС б.а.). Това са натрупани проблеми с години и може би сега е моментът те да бъдат решени. Отворени сме за всякаква комуникация и колаборация с журналистите, на практика това е първата власт", каза проф. Владимир Гончев от "Прогресивна България".
"Много внимателно слушах всеки един от вас, казусите и проблемите, които имате на местно и национално ниво. Това, което мога да добавя към проф. Гончев е, че ние като политическа партия можем да поемем ангажимента да сведем чутото до съответните министерства и колеги в отделните комисии. Всичко споделено от вас ще ни помогне да прокараме по правилния начин това допълнение към Закона", каза Милева Владкова – народен представител от "Прогресивна България". "Забелязвам през годините, че медиите т.нар. "бухалки" много лошо влияят на експертизата, която присъства през точните медии, през тези, които и на национално ниво, и на регионално ниво отразяват по качествен, достоверен и достъпен начин новините", каза още тя.
"Регионалните медии са нещо много важно, защото са близко до хората. Те разказват истории, решават проблеми и назовават теми, които много трудно достигат понякога до националния ефир. Затова местната и държавната власт трябва да приемат регионалните медии като партньор. Нещо повече трябва да съобразят едно важно качество – тяхната независимост. В последните 10 години в съвместната ни работа с регионалните медиите успяхме заедно да инициираме множество инициативи. Медиите успяват да задават въпросите и търсят отговорите. Регионалните медии на Бургас имат моята лична подкрепа", каза на финала и Пламен Карашев – народен представител от "Прогресивна България".
"Тази дискусия беше много полезна. Чакаме проекта на работната група, защото ще предстои едно широко обществено обсъждане, след което проекта ще постъпи в комисия, където реално погледнато предложенията от ваша страна, които не са намерили място в самия законопроект и аз като член на комисията, и колегите от другите парламентарни партии можем да ги предложат на дневен ред. За съжаление на тези проблеми, които стоят на дневен ред не им беше обръщано внимание през последните години. Истината е, че когато няма политическо мнозинство трудно могат да се случат и добрите решения. Надявам се, че силната заявка на колегите от управляващото мнозинство, че ще подкрепят вашите искания и предложения ще се случи, защото е важно да работим по нещата, които са останали по-назад във времето и трябва да бъдат решени", каза депутатът Галя Василева от ГЕРБ – СДС.
"Тази среща е изключително важна, за да се запознаем с тези проблеми и въпроси, които вълнуват регионалните медии и да започнем да работим заедно. Когато има и парламентарно мнозинство голяма част от тези смислени инициативи, които ги има могат да бъдат приложени на практика и да намерят своето място в един законопроект, който е закъснял с вече над 5 години. Натрупали са се много проблеми, които не са били решени, не поради липса на желание, а поради липса на време и възможности, и на стабилно представителство в парламента. В момента имаме тази възможност да го направим. Ние не искаме да избързваме със закона, защото не е целта да приемем един акт, а да дадем основа за устойчивото и стабилно развитие на медийната среда в България от която ние всички имаме много голяма нужда. Искаме да привлечем всички страни, за да може още от самото начало на общественото обсъждане да идентифицираме всички пропуски, за да създадем добро изменение на закона. Както се казва, като сме го чакали 6 години, поне сега да имаме един смислен и работещ закон", с тези думи зам.-министър Грекова закри работната среща по проблемите на регионалните медии, която се проведе в Бургас.
