Carevo2-1

Carevo2-1

Проучват руините на древен манастир във Василико

"Света Троица", казват изследователите.

Руините на градежа личат и до днес – на метри от църквата. Проучването им тепърва предстои, след като правителството обеща отпускане на 200 000 лева за извършване на разкопки на мястото.Църква "Успение Богородично" се намира на живописния нос Кастро. Самотно разположена на скалистия бряг, сред вълните, тя привлича погледа на всеки, който преминава край Царевския залива. Архивните данни сочат, че тя е построена през 1810 година. Върху основите на параклис от средните векове.Carevo1-1 Пострадала сериозно при големия пожар през деветнадесети век. Легендата разказва за жесток човек, който нарочно хвърлил в огнището си жив плъх. Той пламнал и побягнал през двора на къщата. Оставяйки след себе си огнена диря. Времето било горещо, земята суха и пламъците бързо се разпространили. Пламнали съседските сгради, а после и целия град. Описание на тази история било открито в една от съвременните царевски къщи. При пожара от църквата останали само стените. Тя била възстановена, но времето обаче не я пожалило. През годините след това тя била изоставена и започнала да се руши. Постепенно се превърнала в развалина. Край стените й се разхождали домашни животни и местните малчугани били сред малцината, които приближавали руините на храма. През осемдесетте години църквата била отново възстановена. Но не за да бъдат извършвани в нея богослужения, а за да функционира като ...  концертна зала. Тъй като било забелязано, че има отлична акустика. Иконите били изнесени и изпратени някъде. А иконостасът бил покрит със съвременни рисунки, изпълнени в техника батик.Carevo4-1

През 1997 година отец Стоян Кралев заварил църквата "Успение Богородично" в тежко състояние. Той бил изпратен от Сливенската Митрополия да я възстанови. Свещеникът, родом от Василико, се заел с тежката задача да възроди мястото. Стените били целите в пукнатини. Мазилката била изронена. Врати и прозорци на практика нямало, а покривът течал. Рисунките, подредени в иконостаса вместо икони, се ветреели призрачно.

За петнадесетте години, които са изминали от тогава, църквата е изцяло възстановена. Направена е реставрация, озеленено било голяма част от пространството около сградата. Най-трудна се оказала работата по иконостаса. Изнесените от храма някога икони, така и не били върнати. За една от тях местните хора вярвали, че има чудодейна сила. Тя била с лика на свети Николай Чудотворец. От няколко години насам отец Стоян организира тук събор по иконопис и нарисуваните по време на него икони са изпълнили иконостаса. Свещеникът обаче не се е отказал да разкрие каква е съдбата на изгубените светини. Той търси следите им вече второ десетилетие. За сега безрезултатно. Решил е, че ако ги открие, но не успее да ги върне в храма, поне ще изложи тук техни репродукции.

Той споделя радостта си от това, че църквата е не просто реставрирана, но и е възродена за богослужебен живот. Тук през цялата година идват миряни, намиращи покой за душата си. Всяка година в навечерието на храмовия празник "Успение Богородично" през месец август, тук се прави литийно шествие, в което се включват хората от квартала и много туристи.

Текст и снимки: Татяна Байкушева