DSC_0112

DSC_0112

Пътеписът на Принцесата/Голямата Коледна депресия

Когато се събираме с най-близките си, когато споделяме емоциите и радостта от това, че

сме заедно. Не всеки обаче ще запали светлините на коледното дръвче у дома. За някои това е време за работа, за други -  време за пътуване. Където и да сте по света на Рождество Христово, споделете празника си с нас и с поредицата на Гергана Янчева, написана специално за Chernomorie-bg. Всеки ден до Рождество - по един текст подарък за вас! Приятно четене!

 

Ден Пети

 

В ден пети от пребиваването на Принцеса в чуждо кралство, тя се събудила, измила зъбите си с висококачествена немска паста за зъби, казала си на ум две-три неща относно това, как винаги ни цакат с второ качество в България, раздала кафе и гевреци на поданиците и се тръшнала върху лаптопа, за да изпие и своето кафе, но в компанията на виртуални комшии. Странно, но все още било само 23.12…, какви са тия честитки, какви са тия анимационни снежни човеци, каква е тая превъзбуденост, чудела се Принцеса. Решила да влезе в унисон с групата и да я подкара по старата изпитана схема, в която колкото си по-ухилен и инфантилен, толкова си по-ухилен и инфантилен. Не се получило. Никак не се получило. Дотук с приказната интонация. 

Искате ли една истина? Няма значение къде сте, дали в Германия, дали в България, дали в Коми, дали в Бангладеш. Няма. Коледната депресия ще ви настигне и ще ви направи на две стотинки, две евро, две рубли и две бирени капачки! Усещали ли сте как винаги преди голям празник ви е скапано? Предполагам, че германците се чувстват по същия начин, но няма как да разбера, защото от няколко дни се опитвам да гледам света през очите им, а днес, днес съм твърде погълната от себе си, за да се занимавам с тях. Само след 5 дни странство и само 2 дни преди Рождество се чувствам така, че не би ми пукало дори  ако: Айфел чете лекции по съвременна архитектура в Хасково, Александър Бел звънне по изключения ми телефон или ако Андерсен ми отстъпи авторските права върху "Малката русалка". Каква е причината за всичко това? Няма причина. Ей, така!

Разглеждам един от най-големите и несъмнено най-новият мол в Хановер. Кръстен е на принца им Ернст Аугуст. Да, онзи същият, който взе за жена не мен, а Каролин от Монако, ама и за какво ми е… , "Уикипедия" казва, че е роден през 1954….Обаче тия хора ме очароват, немците, това е все едно ние да си имаме мол на име "Симеон"… Както и да е. Гледам, гледам, гледам… Купувам подаръци. Купувам опаковки. Даже говоря на немски с продавачките! След 5-тата знам много добре как да кажа "Весели Празници" и т.н. На покупки излязохме с автомобил, мъжът ми намери паркинга, който ни трябваше от раз…, даже няма за какво да се скараме. Чакам го да сгафи, обаче той не поддава, мълчи, носи ми чантите и ме чака пред всяка врата, в която вляза… Потрес! Коледният дух не желае да ме превземе, даже той страни от мен, а уж се лепи за всички. Опитвам се да си кажа: мисли за това колко нещастни хора има по света, мисли за гладните, за бедните, мисли за болестите, за това, че предстои още една ужасно трудна година за всички. Мисля си и вместо да си казвам: Слава Богу, добре съм! Аз се скапвам все повече и повече. Безпричинното изпадане в сатурнова, уранова, марсианска и всякаква друга дупка, особено по Коледа, трябва да се обяви за олимпийска дисциплина и аз да ида, да спечеля златото. 

Преди да се приберем в немския си апартамент, отиваме "при турците". Турците са институция тук и са прекалено нужни на всяка българска душа, дръзнала да се изгуби из Хановер. От тях можеш да купиш саламурено сирене, кори за баница, зелеви листа за сарми и всичко, което евентуално би включвала коледната трапеза в български стил. Разхождам се и се чувствам като в "Листопад". Турска реч, музика, дъх на агнешко и току що изпечено пиде. Установявам, че ми става хубаво, спокойно и малко по-усмихнато. Честна дума, в този магазин има повече симпатични мъже, отколкото в целия град, причината поне малко да ми харесват се крие в черните им коси и топлите очи, а онзи там на щанда за месо, го харесвам от секундата, в която видях как за нула бройки, от безформен къс агнешко, извади най-красивите котлети, които някога съм виждала, а аз, котлети, съм виждала, доста… Купувам всичко нужно за направата на „Кюнефе” и си тръгвам. Доволна. 

Коледната Депресия, както споменах вече, може да засегне всеки, навсякъде по света, за неопределен период от време. Предпазни средства не са измислени, но един съвет от мен: купете си зелена хартиена къща с лампа и кабел, "цъкнете" я, седнете срещу нея, гледайте я втренчено 10 мин или толкова, колкото са ви нужни, за да погълнете 8 до 11 шоколадови бонбона, загасете къщата и продължавайте напред. Вие може да сте насред някоя си Саксония, може да е Коледа, може да сте Принцеса, може депресирана такава, може много неща, но! Животът продължава, а най-доброто предстои! Понякога, най-доброто не може да се намери в "Ернст Аугуст Галерия – Хановер", понякога е в синята турска бакалия… и какво по-добро от това?

Гергана Янчева