Zamyk
Пътеписът на Принцесата/Немски, предколеден, кулинарен хорър...
когато споделяме емоциите и радостта от това, че сме заедно. Не всеки обаче ще запали светлините на коледното дръвче у дома. За някои това е време за работа, за други - време за пътуване. Където и да сте по света на Рождество Христово, споделете празника си с нас и с поредицата на Гергана Янчева, написана специално за Chernomorie-bg. Всеки ден до Рождество - по един текст подарък за вас! Приятно четене!
Ден Трети
В дните преди Коледа кухнята е едно от най-посещаваните места във всеки дом. Германия е страна, където понятието "традиционна кухня" е..., ами..., малко изпразнено от съдържание. Предполагам, че след изричането на последното, някъде в Горна Саксония, баба Гертруде размахва щолен и заплашва да ме убие с него, но... Вижте какво, вие мили германци не сте виновни. Така е. Докато ние уж много сме готвили, докато италианците са си точели фетучините, а французите са си втасвали сирената, вие сте се развивали. В резултат на това при вас видях замък, построен през 1857 г., който се е отоплявал посредством камина с водна риза и ПОДОВО отопление... За какво говорим? Да, във въпросния замък, собственост на колежката ми Мария, последната царица на Хановер, видях кухнята на мечтите си, онези медни съдове все още ме карат да настръхвам (аз наистина настръхвам при вида на красива кухненска посуда), но направо и се чудя... Какво се е готвило там, бе скъпа?
Немската кухня не е популярна, не е разнообразна, не представлява голям интерес за мен, което е чудно, аз имам интереси във всяка кухня, обаче я обичам. Обичам да пазарувам тук, обичам корените за супа, които струват 1 евро и представляват малка китка от праз, морков, целина и магданоз, увита в симпатична хартия и декорирана с още по-симпатична връзчица... Става ми топло в секундата, в която ги видя и веднага ме избива огромно желание да правя супа, да мирише на супа, да е топло като в супа, при все, че не вкусвам супа, ако ще това да е последната храна на Земята. Харесвам тежките им меса, това, че уважават дивите прасета, също като мен, това, че залагат на пушено, осолено, подсладено и какво ли не месо, това, че заливат всичко с тежки маслени или сметанови сосове, това, че комбинират гъска с компот, това, че продават онова сирене. Харесвам ги. Нездравословни и неекзотични. Не мога да обърна гръб на нация, която продава телешки джолан по този великолепен начин... Когато у нас видя джолан, се питам: дали е пресен, тук тази мисъл дори не преминава през главата ми. Мисля си за зелените люти чушлета, с които върви след изпичане, за сняг, за камина, за миризма на мокри кучета, на барут и за... Евренозово (село в близост до границата ни с Турция). Ето. Уважаеми Хановер, уважаема Германия, това мисля за кухнята ви. Искам да взема перфектното ви отношение в предлагането, коректността ви и развитието и да ги занеса в Малкотърновско....На Хановер няма как да му обясня, защо трябва да мирише на мокро куче, на него му липсва малко цвят, но му стига, че месото е прясно, сертифицирано и на добра цена, за другото би казал : "хабене на въображение". Изобщо не ми пука! Аз пазарувам и мечтая.
Кулинарна немска история: Замъкът и сиренето
Посещавала съм "Шльос Мариенбург" няколко пъти. Това е една от малкото исторически забележителности в Германия, която ме е впечатлявала силно. Намира се близо до Хановер, красив замък, красиво експлоатиран като музей, парк, ресторант и място за сватби в наши дни. Впечатляваща архитектура, уникална мебелировка, уникално съхранени предмети. Слушала съм историята от няколко екскурзоводи, все на немски, все с не до там детайлен превод, но схванах за какво иде реч.... Пропускам данните и сухото инфо, всеки си има "Гугъл". Усещането обаче..., как да ви кажа... Разглеждала съм куклите на малките принцеси, учебниците им, рокличките... Усещането е за майка с деца и много, много проблеми, за болест, за тъга, за смърт и студ въпреки камината... Стигаме до кухнята на двореца, екскурзоводът започва да се усмихва странно, останалите от групата също, настроението леко се подобрява... Разказва, как наистина било студено в ония дни, принцесите боледували често, затова Мария не се държала като царска особа с присъщата надменност. Слизали в кухнята, защото там било най-топло... Тази се оказва,че е от нашите... Представям си я там до оная маса, под рафта, на който видях най-феноменалната, най-високата и най-медната форма за кекс, която може да съществува... Мда, немската кухня може би не е най-интересната, нямам представа какво толкова намират в кисело зеле с конфитюр, но достигам до неоспорим извод: кухните навсякъде по света са магически места, спасителници, мечтателници. Пред формата за кекс всички сме равни!
Преди да си тръгнем от замъка сядаме в някогашните конюшни, сегашно уютно кафене, пием капучино и ядем морковена торта с глазура от кондензирано мляко... Останалите коментират височината на фасадата, чудят се колко ли струва сватбено тържество в този ресторант, аз си мисля за Царица Мария. Обзалагам се, залагам си короната, че поне веднъж не се е сдържала и сама е разбъркала сместа за кекса!
Но въпреки това по тези земи я няма страстта в храната. Колкото и да се взирам не успявам да я видя, а се...старая. Предполагам, че се дължи на големия период от време, който са отделили за войни и "занимаване с глупости". Няма го онова италианско, безумно и самоубийствено потапяне в горещ зехтин и босилек, няма ги сипещите се като пайети люспи от пресен лаврак, няма дъх на сол, няма го жълтото на жълтъците, които се вричат на брашното, за да се роди пастата... Има вурстове с много къри. Прекалявам! Какво са виновни хората, че за топла картофена салата не е нужно да си кулинарен виртуоз?
Продават едно сирене в дървена кутийка. Има го навсякъде. Опаковка от 320 гр. струва около 4 евро. Представете си нещо като голяма, но не много, пита камембер. Има си естествена коричка и е предназначено за консумация след запичане във фурна. Та, махате всички найлончета, остава ви питата сирене в кръгла дървена кутийка без капак, слагате в предварително загрята фурна и чакате, докато леко изпръхне и порозовее. Вадите. С много остър нож цепите коричката на хикс, после с една вилица повдигате четирите новообразували се ръбчета... Тук почва интересното. Интересно, което подхожда изключително на препечен хляб, зеленчуци и свещи на масата...
Това е единствената храна на света, която ме кара да си мисля, че искам да изпия чаша червено вино. Толкова много й отива компания, че се срамувам да сядам сама пред нея. Толкова е красива и поглъщаща, че всеки път съм на косъм изобщо да не я докосна. Ако това произведение е немско, то аз се отказвам от всяка дума, казана по-горе в този абсурден пътепис. Но не е. Обаче съм го виждала само тук. Затова е неизменна част от всяко мое посещение и част от багажа ми, когато си тръгвам към България (срокът на годност не е голям – внимавайте!).
Мда. Това не е пътепис, поне не такъв, с който Алеко да се гордее. Но, класиците нямат вина, че една принцеса е седнала да харчи мастило или иначе казано "уърдови" документи. В ден трети, съвсем спокойно ви заявявам, че наоколо все още не се мяркат хубави мъже, сивото си е сиво. Ще взема да напиша една бележка и да я лепна на таблото за обяви пред близкия супермаркет: "Уважаеми дами и господа, вътре се продава "Офен Кейзе", вземете се усмихнете, срешете се малко и идете да го сготвите на някого. После ще ме търсите, за да ми благодарите, ама аз отда-а-вна ще съм на път към шарената си Родина, където да сготвиш някому е начин да го нахраниш... и не само".
Гергана Янчева
