DSC_0211-1

DSC_0211-1

Ретро рали "Розова долина 2012" (през очите на Принцеса)

Днес съм Принцеса и участвам в ретро рали "Розова долина 2012". Нямах представа какво правят на тези сбирки, кое е това, което ги води, дали любовта към старите автомобили, дали желанието да си винаги на път, дали простичкото удоволствие от още един банкет... Искаше ми се да знам, защото, ако това са трите компонента, обединяващи хората, които днес срещнах, то аз несъмнено съм като тях. Сега, когато ден първи от ралито е история, не съм сигурна, какво точно искам да разкажа, дали за пътуването, дали историята на мероприятието, дали за хората и духа, който улових, духове ловя всякакви... Факт е, че никога не бях се замисляла, за смисъла в това да обикаляш страната и чужбина с автомобил, произведен някога отдавна, как би могъл един такъв да носи радост и куп други неща...

 

Ден 1

 

Още в 7:00 часа, аз и детето препускаме в тръс из къщата, приготвила съм багаж с необичайно малък за мен обем, трима души се „събираме” в средно голяма пътна чанта, дамска чанта, чанта за компютър и чанта за фотоапарат.

В 8:00 товарим и заемаме позиции автомобила. Марката е "БМВ", годината на производство 1983, което моментално ме кара да си мисля, че в тази кола няма кой знае колко „старост”, та тя ми е наборка... На цвят е нещо като бордо, ама не съвсем, украсена с подобаващо много хромирани елементи, алуминиеви джанти и всичко както си му е реда за такава гордост на немското автомобилостроене. Бензинова е, гледам я с недоверие, аз съм луда по нафтата, но... Забравих да кажа, имам удоволствието да се "запозная" с нея, благодарение на семейни приятели, горди собственици на Нея и още двадесет и пет  возила в категория „ретро”. Тия хора наистина са смели на тема автомобили... Отвътре е като... кукличка, запазена, чиста, просто прекрасна с мека плюшена тапицерия в цвят слонова кост. Потегляме.DSC_0011-1

9:00 на площада пред ДНА в гр. Пловдив вече са се събрали няколко от участниците. Паркираме непосредствено до хасковската група (приятелите). Децата ( 1 бр тяхно, 1 бр. наше) ядат банички, снимам ги с ентусиазъм. Организаторите се суетят, раздават ни хотелски карти... Става ми ясно, че тая работа не е майтап, хората организират рали, а ние ще участваме и следва да се отнасяме с необходимото уважение. Това е най-старото ретро рали в България... Попълвам прилежно документацията, установявам, че съм объркала собственото си ЕГН, задрасквам.Всички са изумително мили, любезни, усмихнати и щастливи, личи си, че се познават едни други, че си имат традиции, прякори, номерца, шегички, абе.. те са си общност, а ние сме пришълци с банички, но по никакъв начин не се почувствахме пренебрегвани по линия "новак". DSC_0007-1Раздават ни стикери със състезателните номера, ние сме 43, по-късно този номер ще изиграе важна роля, но по-късно...

11:00 първата кола е на старта... Обяснено ми е няколко пъти в какво се състои работата на навигатора, какво да запиша в пътния карнет и т.н, но все още гледам като теле в календар, квадратчетата за отделните етапи ми се виждат прекалено много... Стартита етапът от Пловдив до Чирпан, който трябва да се превземе за един час... При нормални обстоятелства и с „нормална” кола този път отнема около двадесет минути... Наказателни точки ще отнесем, ако подраним, както и ако закъснеем, трябва да сцепим секундата и да изчислим скоростта...Амбицирам се! Даже съм леко напрегната, давам указания на пилота, който ми се явява и съпруг, вода му давам, каквото каже – това му давам, само да спре да форсира на място, че съвсем се изнервих... Детето отиде в колата на другите и до Чирпан, ще се състезава за отбора на Хасково под номер 42, по-късно и този номер ще е важен... Старт!

 

И се започна едно влачене, едно мотаене, едно коректно подаване на светлинни сигнали, едно весело подаване на звукови такива.. Душата да ти се скъса! Номер 42 водят скромната ни групичка, състояща се от номерата: 42, 43, 44, другите не ни интересуват, те са конкуренция ! Отиваме да се бием за всичко мило, българско и ретро! На рали, като на рали... Та спирахме за кафе, та ядохме шоколад, та се снимахме, та... Ако, Михаел Шумахер и Деймън Хил можеха да ни видят отнякъде, то несъмнено биха предложили да бутат, само и само да им се разкараме от очите... Трябвало да се кара така, иначе нямало как пътят да отнеме цял час... Пак подранихме! На входа на желаната дестинация, отбиваме и се правим на ни лук яли, ни лук мирисали... Чакаме да навлезем в последните 3 минути от тези 60, за да се окажем при съдиите в точното време. Успяхме!!! Симпатичният съдия взима карнетът, който му подавам и записва, че сме потеглили в 11:13 и сме финиширали в 12:13 !!! Това му се казва навигатор, как съм ги сметнала само…

 

На площадът в Чирпан по-развълнуван човек от мен няма! Самодоволно и леко злорадо проверявам данните на останалите участници... Имаме тридесет минути почивка, през това време колите са изложени за радост на целия град. Потегляме за Стара Загора, втори състезателен етап, разполагаме с 40 минути!

 

На входа се е образувало задръстване от колите на участниците в ралито, оказваме се блокирани на около 50 метра от пункта на съдиите, нервно изчакваме, на косъм сме с времето... Виждам как колежката навигатор от отбор 42 се приготвя да изскочи от колата, за да... Хвърлям фотоапарат, хвърлям чанти, изскачам секунда след нея и хуквам през банкета размахвайки карнетът!!! След мен, децата, които в този етап се возят при нас, започват да крещят с все сила „Победа, победа!!!”, което ме насърчава да бягам още по-силно! Слагам листчето на масата и с обезумял поглед изчаквам, за да видя какво ще запише съдията... Една минута закъснение! Да му се не види! Ами, ако не бях бягала???DSC_0044-1

 

В Стара Загора ни очакват с интерес, процедурата се повтаря, излагаме колите на показ...  Кметът ни приветства, връчват специални награди и по едно време... Организаторите молят всички екипажи да потеглят в посока Казанлък, където ще демонстрираме майсторско шофиране и ще пренощуваме, защото започнало да вали и се налага да бързаме... Как точно ще предотвратим валежите с нашето бързане, никой не знае, но е факт, че за стотни бяхме по колите, видимо притеснени, най-много тези с кабриолетите. Полицейска кола ни извежда от града, осигурявайки "зелена вълна", което може да се каже, че ме развълнува... Тържествено си е..., колона от четиридесет и няколко автомобила и полицейски "буркан" на чело...

 

Строени в колона на главна улица в Казанлък, чакаме реда си, за да покажем какво точно умеем... Изнервена съм, колата е доста дълга, което ще ни затрудни..., вали та се пука и не съм съвсем сигурна, че тези конуси, които маркират трасето са със стандартна големина, направо си представям как ще ги изпомачкаме и колегите след нас ще ни линчуват... Пилот Съпруг 1  хвърля  поглед на положението и казва, че това е елементарно и той би го направил дори с вързани очи..., освен това ми казва да млъкна, защото в противен случай ще ми предостави възможност да се изявя! Съдията съобщава номерът и моделът на колата. Старт! Олекна ми! Той наистина се справи безупречно и бързо!

 

Добър вечер хотел „Казанлък”!

 

- Васко, запомни ли добре номерата на стаите? – аз ( с наставнически тон)

-   Да, ние сме в 419, а вие в 425! Отиваме само за малко до нас и после се връщаме! – Васко ( 7 години, води за ръка Цвета 6 години)

 

... 5 мин по-късно...

-  Добър вечер – на вратата е господин, част от Бургаският отбор, непознат за мен до този момент, който води... децата...

-  Добра..., какво се е случило? – аз с лице на попарена хлебарка

-   Ами... – човекът се усмихва ... ( успокоително)

-  Извинявам се и Ви благодаря, много Ви благодаря! – ...С едната ръка държа дръжката на вратата, с другата и половин отмерено движение прибирам младежите зад гърба си.

 

***

-  Васко, какво стана? – все пак е по-голям, давам му възможност да обясни...

-  Ами..., ние намерихме нашата стая, но като тръгнахме да се връщаме при теб и забравихме в кой номер си ти...

-  И ???

-  Почукахме на една врата, този човек се обади на рецепция, за да попита къде си...

-  Как ? Ти му каза имената ни ли?

-  Не, казахме състезателния номер на колата!

-  Моля?!? Ти си запомнил номерът на нашата кола, а не си запомнил стаята???

-  Не, аз помнех номерът на колата на тати – 42, а Цветето ми помогна, като ми каза, че номерът на вашата кола е с едно по-голям от нашия, значи 43! Казах го на чичкото и той се обади, те казаха, че си в стая 425....

Лягам... и не мърдам (направо си припадам)! Комбинацията от деца, състезание и миризма на суров бензин ми идва с една идейка повечко... Утре е ден втори от сагата Ретро Рали "Розова Долина 2012"...

 

 

Текст и снимки Гергана Янчева