Резиденцията във Вюрцбург в списъка на ЮНЕСКО

Резиденцията във Вюрцбург заедно с нейната градина и площад "Резиденция" от 1981 г. са вписани  в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Срещу вход от 10 евро всеки посетител има невероятния шанс да посети това неповторимо място, което се намира в  немския град Вюрцбург, разположен на 115 км. от Франкфурт на Майн.

По своята пищност, украса и красота резиденцията - дворец съперничи със замъците в Шьонбрун във Виена и Версай в Париж. Епископската резиденция във Вюрцбург е великолепен бароков комплекс, проектиран от архитект Балтазар Норман, придворен архитект на епископа на Вюрцбург и е завършен през 1744 г. Венецианският художник  Джовани Батиста Тиеполо, подпомаган от един от синовете си Джандоменико, рисува стенописите в сградата. Прекрасен дом на  епископския свещеници в Европа, даден от император Наполеон l. Той е отсядал три пъти и в резиденцията между 1806 и 1813 година, като последните два пъти той е бил със съпругата си Мария.

Посетителите имат възможност да видят розовата спалня, където е нощувал Наполеон Бонапарт, посещавайки резиденцията във Вюрцбург. Прекрачиш ли входната врата на сградата попадаш в един несравним комплекс от десетки стаи, зали, нямащи равни на никои по света. Бяла, кристална, златна, имперска зала, галерии с портрети на собствениците на  резиденцията, на политически и  историци личности от някогашна Германия и Европа, датирани от края на 17-ти век. Маслени платна на именити италиански художници, изобразяващи библейски и исторически сцени.

Усещането за помпозност се долавя в централното крило на резиденцията със зрелищното стълбище, украсено с най-големите в света стенописи от венецианския художник Джовани Батиста Тиепло и синовете му Джандоменико и  Лоренцо между  1750 - 1753-та година. На 12-ти декември 1750 година призован от принц-епископ Карл Филип фон Грайфенклау да украси резиденцията му във Вюрцбург, той пристига в града заедно със синовете си Джандоменико и Лоренцо. Той украсява Кайзерзаал, а след това и трапезарията, с иконографска програма, свързана с инвеститурата, получена от император Фридрих Барбароса от Аролд – първият принц-епископ на Вюрцбург. На свода той изобразява фрески с Аполон, водещ към гения на германската нация Беатрис от Бургундия – бъдещата съпруга на Барбароса, с фигури, които илюзионистично се припокриват с гипсовия корниз – дело на Антонио Джузепе Боси; по стените изписва сцените, обрамчени от сценографска завеса, обработена с цветна мазилка, с брак на Барбароса и инвеститура на епископ Аролд като херцог на Франкония, подписана и датирана Gio. Butta Tiepolo 1752 г.

Освен с архитектурата и художествените произведения, в историята на резиденцията има и друго важно събитие, което е оставило своя отпечатък. На 16-ти март 1945 година в края на Втората световна война сградата и градът са почти напълно унищожени от бомбардировачите на британската авиация. Същинският градски център, датиращ от Средните векове, е напълно разрушен в последвалия огнен ад, който отнема живота на около 5000 жители. През следващите 20 години много исторически сгради са възстановени в довоенния си вид.