Румяна Емануилиду: Изкачването до Бог е дълго

Румяна Емануилиду: Изкачването до Бог е дълго

Пътувахме до Израел и Палестина по море. На няколко пъти над кораба минаваха самолети с бомби за Либия (излитаха от базата на НАТО в Кипър), а телевизорите в каютите нон стоп известяваха за събитията в Япония и Либия.

На Свещената земя виждах въоръжени хора. Те осигуряваха сигурността си, но това възприемане на Бог и оръжието, беше много ярко за мен и остава така в съзнанието ми. Ден след нашето пребиваване ни съобщиха, че на граничната линия на Палестина и Израел, където е пътят на поклонниците и откъдето минахме и ние, е станал атентат и посещенията са прекратени или поне ограничени.

Не спирах и не спирам да мисля – защо Бог винаги е съпроводен с невежество, с омраза и оръжие. В същото време изумена наблюдавах прииждащите от цял свят хора, говорещи различни езици, които искаха да се докоснат до светите места, да чуят за пореден път легендата, да минат сами по Христовия път към Голготата и да паднат на гроба и в нозете на възкръсналия, вярвайки, че чудото може да се случва отново.

- Как се чувства един православен християнин в град, който събира и едновременно с това разделя хора от различни религии?

- В този смисъл се чувствах примирена и обичана. В Йерусалим има 1 200 синагоги, над 160 църкви и над 70 джамии. Тук е "Църквата на всички нации" – католически храм, издигнат над скалата, край която Иисус отправя последната Си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и  предателството на Юда…

Това е свещената земя на всички вярващи – християни (в това число и евангелисти), юдеи, арменци и мюсюлмани, които би трябвало да живеят в мир. Тук под един покрив са събрани всички религии и всеки трябва да разбере, че "пред Бог всички са равни".

- По време на престоя си там, извървя ли Христовия път към Голготата?

- Пътуването ми не беше с поклонническа, а сборна група от светски хора. Имаше такива, които десетилетия не са били възпитавани духовно, заради режима, който ни принуждаваше да вярваме единствено в комунизма и неговите добродетели. Тези хора сега приемаха като деца с отворени очи и сърца всичко. Затова, когато една от жените ме попита деликатно и с известно неудобство: "Ти си чела повече, обясни кои са стъпалата до Голготата и какво се е случвало на всяко от тях?", няма да забравя благодарните й очи, когато казах: "Защо ти е да знаеш отведнъж с такива подробности всичко това? Остави очите да гледат, сърцето да чувства и разумът да действа. Помисли си, че ти си се грижила до изнемога за болната си майка и за децата си, че си преживяла сама една от най-страшните болести – рака и си оцеляла, че ти самата си един Христос, който върви по своята Голгота". Аз не знам дали съм имала право да кажа това, но то ми дойде от сърцето.

- Преди векове малцина са предприемали пътуване до Божи гроб и след това са се връщали хаджии. Какво е различното днес при едно такова духовно пътуване?

- Това е второто ми пребиваване в Израел. Преди две години бях за първи път, но за повече от седмица и имах достатъчно време да мина по много от местата – където е роден Спасителя; където е живял; местата на благословенията и чудесата, които е правил, за да докаже силата на вярата; река Йордан, където е кръстен и в която влязох и аз. Видях най-стария град в света, поклоних се на гроба Господен. Бях и на Стената на плача, където (и тогава, и тази година) оставих послание за мир, здраве и любов за близки, приятели и за всички хора по света.

Преди години пътуването до Божи гроб е било трудно и продължително. Не знам как е било там тогава и какво са виждали хората, които са се връщали, окичени с титла на хаджии и са получавали тук почести и уважение. Сега Свещената земя е превърната в туристическа атракция и само от всеки отделен човек зависи за какво точно отива и какво ще усетят сетивата му по тези места. Другото е суета, която на мен не ми е присъща. Въпреки, че от първото пътуване имам официален документ за хаджийка и друг, че съм кръстена в река Йордан – документите приемам като част от атракцията.

- В Седмицата на страстите Христови и в навечерието на Възкресението как усещаш вярата си?

- Вярвам в силата на духа, в истината и справедливостта. Вярвам в Бога на доброто, който е във вселената и във всеки от нас. Вярвам в себе си, в близките и приятелите си и в това, че заедно бихме устояли... Благодарна съм, че има места и най-вече хора, които могат да укрепват тази вяра.

- Промени ли те допира със земята, по която е оставил следите си Божия син и какво отнесе със себе си в духовен план от Йерусалим?

- Да, разбрах, че е така, след като се върнах. Вярвам, че не бих устояла на това, което ми се случва в последно време, ако не бях предприела това пътуване. Но не само това – на това място се отключват във всеки неподозирани врати и той асоциира Библията със своя живот. Може би неслучайно казват, че трябва да отидеш до Свещената земя три пъти в живота си. Бих искала да се върна за трети път, когато натрупам достатъчно нова опитност за себе си и там да придобия нова. Тогава върхът, който ще изкача, сигурно ще бъде по-висок…

На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Иисус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим", казвали "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Чувствам, че съм се изкачила… Приближаването до Бога е свързано с духовно извисяване, към което всъщност всяка душа се стреми.

Донесох за всички близки и приятели свещи, които запалих и горяха на Божи гроб, донесох осветени икони, кръстчета, пръст от Свещената земя, за да бъдат осветени и техните души и домове, да почувстват радостта от съприкосновението. Така споделих Божието присъствие с повече хора в навечерието на Великден и това споделяне по свой начин ме прави също щастлива. А мисля, че и тях.