Версията на Руси Чанев е предназначена за българчетата по света на възраст между 9 и 14 години. Снимка Архив Черноморие-бг
Актьорът с бургаски корени Руси Чанев ще представи адаптираната за деца верия на романа на Иван Вазов - "Под игото". Премиерата е на 19-ти март, сряда, от 18.00 часа в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Водещ на представянето ще бъде журналистът и критик Митко Новков
Проявата подкрепя кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2032 година.
Руси Чанев размести културните пластове с издаването на своята адаптирана версия на "Под игото" от Иван Вазов. Книгата предизвика много коментари. Някои защитават оригиналния текст, докато други смятат, че осъвремененият език ще помогне на българчетата в чужбина по-лесно да разберат произведението.
Версията на Руси Чанев е предназначена за българчетата по света на възраст между 9 и 14 години. Обичаният артист е посветил на мащабния проект повече от пет години детайлна работа. Крайният резултат е печатно илюстровано издание с поместена в него аудио-поредица, озвучена от самия актьор, която е достъпна и на сайта на Българското национално радио. Книгата използва оригиналния текст на романа "Под игото", но от него са премахнати архаизмите (турцизми, русизми и пр.), словоредът е изчистен от диалектни форми (например: "Пийте бре, маскари!" е преобразувано в "Пийте бре, пакостници!"), направени са съкращения, съобразени с едноименния роман на Вазов.
Още през 40-те години на миналия век известният театрален режисьор Хрисан Цанков коментира темата за начина, по който да се запазят във времето произведенията на големите автори в своето есе "Стига са умирали!...". Ето и малка част от него:
"Срамота е за днешните българи "Горски пътник" и толкова други забравени образци от стария наш епос да бъдат синоним на смешна и пренаивна литература, когато някога тази литература е събудила народа ни за своя култура, за жертви и героизъм, от който всяко време ще има нужда, щом като българите имат воля да живеят през вековете и да не се губят като народ. Да разкрият и зарегистрират поетическите богатства на Раковски, Ботйов, Любен Каравелов, Иван Вазов, Пенчо Славейков или Яворов не е още всичко. Още по-благородна задача за българската литературна наука би било да запази живи техните творения, дали криле на българския дух, и да ги предава на поколенията не като спомен, а като собствено духовно богатство. Така расте една национална литература и ражда класически образи".
Литературната среща се организира от Община Бургас с партньорството на Българско национално радио.
