Руска Бояджиева е изпълнителен директор на фондация Бургас 2032. Снимка Личен архив
Руска Бояджиева е завършила Английската езикова гимназия Гео Милев в Бургас, а след това висше образование във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Археология". Владее английски и руски език.
През 2009 година завършва специализация по европейска административна практика в Центъра за юридически науки в Бургаския свободен университет.
Руска Бояджиева е преминала много обучения в сферата на планирането и управлението на проекти.
През 2008 година започва работа в Община Бургас като главен експерт в дирекция "Евроинтеграция", а в периода 2010 - 2012 година е неин директор.
От 2010 година Руска Бояджиева е избрана за ръководител на проекта "Интегриран градски транспорт на Бургас".
През 2015 година за период от четири години е назначена за зам.-кмет с ресор "Европейски политики и околна среда" в Община Бургас.
От началото на година Руска Бояджиева е изпълнителен директор на фондация Бургас 2032 година, която ще подготви кандидатурата на града за участие в инициативата Европейска столица на културата.
- Госпожо Бояджиева, Вие сте изпълнителен директор на фондация "Бургас 2032". Какво Ви предстои през следващата година и какво успяхте да свършите за тази календарна година?
- Много благодаря за въпроса. Не съм много сигурна, че можем да разделим така процеса, защото той е като снежна топка.
Това, което правим в някакъв момент повлича след себе си други неща. И може би това до голяма степен е задачата на фондация "Бургас 2032", да осигури един достатъчно сериозен и задълбочен процес на подготовка на програмата на Бургас, с която ще кандидатстваме за титлата - Европейска историка на културата. Това, което се случи дотук е, че фондацията в голяма степен трябва да свърши две основни неща.
Първото е една сериозна проучвателска задача, свързана с 40-годишната история на кампаниите и титлата Европейска историка на културата, защото тя самата започва още от 1985 година. Представете си поне два града на година, а от десетилетия насам по три града в някои от годините т.е. това са над 60 градове, които вече са представили своя европейска програма. В голяма степен екипът на фондацията успява да надникне в голяма част от тези предложения, които са разработвали градовете и още повече в докладите за оценка, които Европейската комисия и журито на Европейска столица на културата е разработвало за това как тези градове-столици са изпълнявали своите обещания.
Това е много важно, защото натрупвайки такава 40-годишна история, инициативата вече има своите тенденции. Виждат се много задачи, които тя си поставя по отношение на градовете в развитие и за нас това е важно, за да знаем всъщност какво се очаква от Бургас, за да бъде конкурентоспособен в една така много състезателна среда, която се очертава.
Екипът на фондацията успя да се срещне с една голяма част от хората, които не без излишна претенция, форматират културната среда на този град. Това са различни гилдии, различни общности, включително и независими артисти. Процесът беше двустранен, да информираме за това какво е то европейска столица на културата. От друга страна, най-важната задача беше да слушаме, какво казват хората по отношение на трудностите и предизвикателствата, които срещат по време на работата си, създавайки културен продукт.
И не на последно място започнаха срещите на фондацията с младите хора. Един много специален фокус поставяме върху тях, защото не само политиката на Общината през последните години, но изобщо потребностите на града очевидно са свързани с това да дадем приоритет на младите хора, за да ги задържаме, а защо не да ги привличаме и те да остават тук. Това в общи линии бележи 2025-та година.
Какво ни предстои през 2026-та година? Трябва да кажем, че часовникът започна да тиктака за фондацията.
Може би повече хора знаят, че през декември, преди седмица някъде*, Министерски съвет взе решение до края на годината Министерство на културата да обяви официално поканата за кандидатстване за българските градове т.е. ние сме в очакване да стартира процеса на кандидатстване. Минимум 10 месеца трябва да даде Министерство на културата съгласно европейските регламенти за кандидатстване пред българските градове. Още по-любопитно е, че Дания, която е партньорът на България по отношение на титлата за 2032 година, вече обяви процедурата за кандидатстване на 5-ти декември. Техният срок е 5-ти октомври 2026 година.
Така че оттук нататък, вече притиснати от времето, трябва наистина фондацията да създаде една многостройна организация, за да планираме достатъчно стегнато и достатъчно насочено програмата, с която ще кандидатстваме. Това, което престои да се случи след Нова година, е да обявим една от поканите за набиране на проектни идеи, която ще бъде отворена максимално за всички онези общности и за физически лица, хора, които имат добри идеи, и мислят, че могат да бъдат част от програмата на кандидатурата. Защото една от основните задачи при подготовката на тази кандидатура е процесът да бъде максимално демократичен т.е. това, което ние ще подадем като кандидатура на Общината да бъде припознато от максимален кръг заинтересовани страни и хора изобщо, и да бъде припознато като необходимост, за да се гарантират съответните резултати.
Програмата в този смисъл, която ще сглобяваме от проектните идеи, означава, че ще бъде средносрочна от 2027 практически до 2033 година. Защото през 2032 година разбира се, градът, който бъде избран "ще избухне" с една кулминация, но преди това, в периода от 2027 до 2031 година е един подготвителен период, в който се случват също много неща, много събития, много проекти, които подготвят кандидатурата за 2032, а поне една година след това, трябва да кажем, надявам се в случая Бургас да бъде избран, да бъдат много повече. Поне една година след избора Европейската комисия наблюдава града, който е бил избран за Европейска столица на културата, за да прецени промяната, която се е случила чрез проекта, тя да е устойчива и да продължава да съществува и след това.
- Очаквате ли политическата ситуация в страната по някакъв начин да се отрази на обявяване на поканата от страна на Министерството на културата, да има някакво забавяне?
- Ако кажа, че сме над политиката, най-вероятно ще излъжа. Разбира се, всички сектори на страната се влияят от политическата ситуация, в това число и общините. Що се до самото обявяване на кандидатурата, надявам се, че не. Надявам се, че не, защото има два фактора, които ме карат да смятам, че Министерството на културата, макар и в оставка, ще успее да спази ангажиментите си.
Първият е, че тази инициатива има 40 години история. И въпреки, че Министерството на културата е ресорното министерство за държавата ни, което трябва да се погрижи за поканата, трябва да кажем, че в много голяма степен чисто институционално, като програмиране, като текстове, нещата са много ясни.
Регламентите са ясни, решенията на Европейската комисия за това как трябва да се форматира един такъв конкурс, също са много ясни, така че няма причина поради която от това обявяване на поканата да се забави.
Второто нещо е, че ние все пак трябва да се замерваме като държава спрямо темповите на Европа. Това е един ангажимент, който сме поели и който на всичкото отгоре е с голям потенциал да донесе ползи на страната. Така че наистина не искам да вярвам, че ще пропуснем този шанс да обявим поканата.
- Вече има информация, че Габрово и Търново ще кандидатстват заедно. Освен тези два града знаете ли кой друг ще се впусне в националния конкурс?
- Знаем това, което излиза по медиите и това, което колегите от други градове и общини споделят. Знаем, че Стара Загора евентуално се готви да кандидатства. Други градове все още не са обявили официално своите кандидатури.
Мисля, че в момента, в който Министерството на културата обяви поканата, това ще провокира още интерес, защото има доста градове в държавата, които имат потенциала да започнат това състезание и колкото повече - толкова повече, както се казва. Това ще създаде и една много-благородна конкуренция, надявам се, и за нас ще бъде стимул да се готвим доста по-добре.
- Преди 12 години Бургас беше кандидат за Европейска столица на културата и отпадна още на първия кръг. За тези 12 години, какво успя да промени Общината, как успя да се промени градът и сега шансовете ни много по-големи ли са отколкото бяха тогава?
- Това е много сложен въпрос. Не за промяната. Промяната мисля, че е очевидна.
Ако има нещо, което можем да изведем за Бургас на преди план, това е трансформация. Той в непрекъсната трансформация. Мисля, че по отношение на културния сектор това също важи с пълна сила.
Виждаме един, дори безумно на моменти, богат културен живот с всякакви събития. Натрупа се изключително голям опит, бих казала, не само вътре в общината, като ресорни дирекции и съпътстващи звена, като общински предприятия за организирането и провеждането на събития за всякакви аудитории. Така че това е един огромен капитал, върху който може да се стъпи, когато говорим за културния живот.
Сигурна съм, че и неуспешният опит от 2013 г. също е капитал в това отношение. Защото тогава, аз трябва да призная, че бях встрани от този процес, но това, което чувам, че разказват колегите, тогава въодушевлението е било огромно…
- Това беше като възрожденски процес…. Своеобразен Ренесанс…
- Да. Дори скоро ми се случи да споделят колеги, че сега усещат процеса като подготовка по-различно. Няма го сякаш това вълнение, няма тази приповдигнатост. Склонна съм да вярвам, че е така. Защото този път подходът на Общината е по-скоро като към проект за развитие.
- Т. е той е по-прагматичен, не толкова емоционален.
- Точно така, не е толкова емоционален. В същото време съм убедена, че емоцията ще дойде после.
Ако и когато дай Боже живот и здраве спечелим титлата, този път задачата е да приложим една ориентирана към промяната, прагматична технология на планиране, която ще обхване първо възможно най-много заинтересовани страни, да обхване възможно най-много сектори, не само културни, които имат касателство към културата, защото ние вярваме, че културата е възможна и има възможност да възбуди много съпътстващи сектори, които да доведат истинска полза за града. Защото в края на деня това, което чуваме и от други градове, столици вече, в края на деня културната промяна, културната вълнение са факт, но това, което във устойчив план остава, са икономическите ползи, икономически растеж, които столица на културата води след себе си. И това е нещото, което една титла като Европейска столица на културата, трябва да има за своя цял, да мобилизира всички сектори, които се завихрят около културните събития, за да превърне икономическия растеж и развитие в нещо, което надхвърля границите на 2032 година.
Също казват и в Пловдив, единствената за сега европейска столица на културата на България, 6 години по-късно. И когато се говорим с колегите от Пловдив, защото ние проучваме и техния опит, и ги питаме какви са реалните ползи за града, вече 6 години по-късно, те казват, че големите постижения на европейската столица, не са културните събития, които са организирани в самата година. Въпреки, че тогава е имало огромна мобилизация, много неща са се случили, много неща са започнали да се случват и се случват до ден днешен.
Но голямото постижение е това, че Пловдив излиза вече на глобалната карта. Много простичко ми го обясниха и това беше много готино. Т.е., например, казват, че сега туристическия профил изобщо в глобален мащаб се промени.
Все по-вече хора, особено след ковид време, предпочитат да не ходят на дълги почивки, планирани предварително. Много хора, всъщност, решават да правят така наречените сити-брейкс, т.е. по-дълги уикенди. Заради скъсените дистанции, комуникацията, транспортните връзки в цяла Европа особено, това много лесно може да се случи.
В момента в който един такъв турист отвори мрежата и започне да търси къде да отида от четвъртък до неделя, Пловдив е мястото, което се появява там. Това прави Пловдивският туристически сезон 80% от годината. Това е всъщност, уникалното постижение.
Когато градът е Европейска столица на културата, това вече се взема предвид, когато планираш туристическото си пътешествие.
- И всъщност това, което допринася е и транспортната свързаност. А друга страна Бургас страда от недобрата транспортна свързаност. Като изключим магистралата, нашето летище е сезонно. И в тази връзка Фондацията как работи с Летището, което, всъщност е само оператор, то не сключва договори за полети?
Тук водеща е ролята на общините. Не само Община Бургас, но и на общините в региона имат сдружение за насърчаване на полетите
- Какво е мястото на утвърдените и устойчиви фестивали, които са част от визитната картичка на Бургас? След пандемията първият фолклорен фестивал в страната така и не беше възроден. Какво се случва с него и ще се използва ли тази кандидатура на Бургас за неговото възстановяване?
- Сега тук трябва да направим ясно разграничение между традиционния културен календар на Общината и това, което ще се има за цел в рамките на програмата за Европейска столица на културата. При всички адмирации към нещата, които прави Общината, културният календар не е цял в програмата. Това, което програмата търси да покаже, е по-скоро излизане извън рамките на културните събития и културния живот на общината и привнасянето на новите елементи.
Разбира се, ние в самата програма ясно ще покажем, че културният календар е този, който показва капацитетът на града да се развива, но в никакъв случай няма да бъде обект на финансиране това, което Общината вече така или иначе прави. Това, дали фолклорният фестивал ще се възражда, е въпрос на потребност и въпрос на преценка на самата Община, не е в обхвата на програмата.
Ако самите общности в Бургас заявят, че има нужда да бъде подкрепен в някаква форма фолклора тук като изява, като самодейност или като професионални състави, добре са дошли да сложат своите проектни предложения, които обаче при всички случаи трябва да привнасят нещо ново, да надграждат това, което съществува и да го доразвиват.
- В тази връзка имат ли нужния капацитет културните институции в Бургас? Защото по някакъв начин те също ще участват в тази кандидатура. Знаем Пловдив как се довери на операта, как се довери на театъра и какво всъщност те създадоха, за да помогнат за спечелването на кандидатурата и в самата година, когато градът бе столица на културата.
Точно така. Нямаме избор, ще трябва да се доверим и ние. Това са институти, които десетилетия работят за културния живот.
Само, че предизвикателството към тях е пак същото. Това, което те ще трябва да разработят и да покажат в рамките на програмата, за да бъдат част от нея, трябва да бъде надграждащо, трябва да има европейско измерение. И аз мисля, че те имат пълен потенциал за това.
Само да кажа, че нашия Държавен културни театър е с наистина огромно представяне в Европа. Те имат репутация, която ги прави основен участник. Сигурна съм, че театърът също в лицето на своя директор, може да скочи в подобна посока.
Още повече тук вече работят две висши театрални училища, които са много сериозен партньор. Ако всичко това се облече в едно общо сътрудничество, би се получила страхотна програма. И трябва да кажем, че подготовката на програмата е един процес на взаимно учене.
За това и фондацията непрекъснато се среща и организира уъркшопове с културните институти и културните организации, защото заедно изработваме моделите на мислене и моделите на разработване на културно съдържане. Когато комуникираме с тях, комуникираме нови начини, нови подходи към културното съдържане. И също така, трябва да кажем, че повече от задължително е, за да бъдем успешни, да си отворим и границите. Да се отворим и за нещата, които не са само тук и се произвеждат тук. Тук да си отворим и границите и вратата за неща, които се произвеждат в Европа, а и извън Европа, защото да не забравяме, че Бургас е част от Черното море.
- През настоящата година фондация "Бургас 2032" присъстваше основно като част от културни събития, които се провеждат в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Кога фондацията ще стане видима за обикновените хора, които не знаят, че Бургас ще бъде кандидат за Европейска столица на културата. Чисто маркетингово, рекламно. Кога ще Ви видим?
- Две неща трябва да се кажат. Едното е, че задачата на фондацията не е да продуцира събития. А по-скоро да подкрепя хора и институции, общности, организации, които продуцират събития. В този смисъл, не че няма да има бъдеще, но по-малко ще бъдат тези събития, които ще сложат марката, създадено от фондация Бургас 2032, просто защото ни е това мисията на фондацията.
Мисията на фондацията е да подкрепи креатива на всички останали, не самата тя да бъде креатив. Надявам се да успеем да го изпълним това.
Второто нещо, което трябва да кажем, е, че не самата фондация ще стане видима, но след Нова година кандидатурата и програмата на Бургас ще станат видими посредством една визуална идентичност върху която работим няколко месеца.
Почти на финала сме. Нямам да казвам нещо повече за това, но очаквайте от нас представите тази визуална идентичност на кандидатурата в края на януари.
*Интервюто е правено на 15-ти декември 2025 година. Министерството на културата публикува поканата към българските градове за подаване на кандидатури за „Европейска столица на културата“ за 2032 година на 19-ти декември 2025 г.
