Вече има много жени, които се изявяват в т.нар. мъжки територии, твърди Севдалина Турманова. Снимка Лина Главинова

Вече има много жени, които се изявяват в т.нар. мъжки територии, твърди Севдалина Турманова. Снимка Лина Главинова

Севдалина Турманова е родена на 28 септември в Каварна. Завършва средното си образование в родния си град. Висшето си образование получава в университет "Проф. д-р Асен Златаров", тогава ВХТИ "Проф. д-р Асен Златаров", специалност "Технология на полимерите". След това защитава дисертация на тема: "Високо молекулни съединения". През годините е изминала пътя от главен асистент, през доцент, а от 2016 година след спечелен конкурс в университета става професор. Преподава "Технология на полимерите", "Структура и свойства на полимерите", "Материали за медицината" и други предмети, обучава докторанти.
От 2010 година е координатор на РАЦ на Българската академия на науките в Бургас.        
В момента е и заместник-областен управител на област Бургас.

 

- Г-жо Турманова, през последните няколко години в навечерието на празника на жената - 8-ми март, организирате съвместно с Търговско-индустриалната камара среща на жените от наука и бизнеса. Каква е провокацията и как избирате темата?
- Организираме тези срещи за шеста поредна година, на които събираме жени от бизнеса, науката, от обществения живот. Тази година 50 дами участваха в нашия форум. Винаги се стремим да поканим лектори от Българската академия на науките, това са предимно академици или член кореспонденти. Това са учени, които са публични личности, имат публикации, издадени монографии и винаги имат какво да споделят.
Миналата година говорихме за полимерите в медицината и лечението на онкологични заболявания с академик Христо Цветанов от Института по полимери, тази година събитието ни уважи академик Атанас Атанасов, а темата беше свързана с дълголетието, начинът на живот и здравето. Втората тема на форума ни тази година бе "Ролята на преговорите при разрешаване на конфликти" с лектор - академик Димитър Димитров. По традиция на края на всяка среща откриваме и изложба. Тази година тя е посветена на проф. Марин Дринов.
Надявам се да продължаваме тази традиция, защото срещаме интерес в публичното пространство.
- В края на януари кандидатствахте с проект за създаване на Черноморски център за иновации и син растеж по мярка "Сини лаболатории". Кой Ви партнира в него?
- В партньорство сме с университет "Проф. д-р Асен Златаров", с Черноморския институт, с неправителствената организация "Виа понтика" и с още два университета в Гърция и Румъния.
- Каква е стойността на проекта и какво е планиране до реализирате по него?
- Грандът за който кандидатстваме е до 1 млн., като 25% е съфинансиране. Заложили сме различни дейности, свързани с т.нар. "аква поника" - отглеждане на риби, аквакултури, зеленчуци и храни. Наблягаме на използването на морските ресурси за по-добър живот. Ще привлечем и местната рибарска група, която е създадена на територията на областта. Ще реализираме и научни изследвания. Идеята ни е да институционализираме общност, която има интерес към Черно море и има идеи и капацитет да ги реализира.
- Ако спечелите проекта, къде ще бъде реализиран той? През последните години усилено се говори за замърсяването на Черно море...
- Ако спечелим финансиране на проекта, една от местата за създаване на пространство за отглеждане на аквакултури е езерото "Вая". Бургас е ограден от няколко езера и това е неговото богатство. По-нататък ще развием проекта.
- До колко са верни твърденията, че консумирайки риба в организма ни попадат и вредни вещества, тъй като морските обитатели ги поглъщат посредством храната, която приемат? Знам е, че на морското дъно се отлагат вредни продукти и предмети в резултат на човешката дейност...
- Точни данни за това, до колко рибата е замърсена нямам. С оглед на факта, че пластмасата, която изхвърляме достига до моретата и океаните, тя става обежище за много морски обитатели. Микрочастиците, попаднали във водата от ексфолиантите, които ползваме например, попадайки в организма на рибата рано или късно по хранителната верига ще стигнат и до човешкото тяло. Това е знак с удивителна за нуждата от щадящо използване на пластмасата и нейното правилно депониране и рециклиране и недопускане да влезе чрез реките в моретата и океаните. Черно море е затворен морски басейн. Всичко, което ние изхвърлим като отпадък остава там. Така че не можем да сме сигурни, че рибата няма да поеме частици от тази пластмаса, която сме изхвърлили.
- Бургаският Общински съвет прие решение за намаляване на използване на пластмасовите бутилки и чаши в институциите. Какви мерки е предприела в тази посока Областна управа?
- Обсъждали сме решението на Общинския съвет. Институциите трябва първи да дадат пример като предложат мерки за намаляване на употребата на пластмаса. Обсъждали сме идеята да въведем ядливите чашки за кафе за гостите, които посрещаме, да сервираме вода в стъклени бутилки. Това е първата стъпка,  която ще предприемем. Идеята е да мултиплицираме това и в другите общини на областта.
- Направен ли е разчет, колко ще струва това?
- Все още не е направена такава план сметка. Производителите на овесените ядливи чашки ни ги предлагат по 40 стотинки за бройка. Безспорно и икономическата страна е важна, но ако заедно направим първата стъпка ще дадем пример и на другите институции да го направят.
- Какво е мястото на жената в науката и до колко жената като учен може да бъде по-креативна в сравнение с мъжа?
- В България около 40% от учените са жени. Това е една добра цифра. Стимулирам студентите жени, на които преподавам, ако имат желание и амбиция да продължат да се занимават с наука, защото научните изследвания могат да дадат нови хоризонти, за работа и самочувствие. Успявам да убедя студентките да продължат да се занимават с научна дейност, не само в професионалното направление, в което аз работя, но и в други свързани с литературата, историята, математиката. Считам че жената в България заема достойно място в научните среди.
Жените са поставени доста добре в ръководни позиции в двата бургаски университета. Ректорите и на двата ВУЗ-а са жени. Имаме жени декани, зам.-декани, ръководители на катедри.
- Има ли разделение в науката т.е., че жените избират научна дейност в по-хуманитарен профил, а мъжете - в по-техническа сфера?
- Такова разделение съществуваше. Но през последните години нещата се изравниха. Имаме много жени, които се изявяват в сферата на математика, физика, химия, медицина, които бяха преди запазена територия за мъжете.