Scot4
Шотландия загърната във вълнен шал и с аромат на бърбън
Обожавам да разказвам - преживявам всичко отново и по нов начин. Имам прозрения.
Изкушена съм в един дъждовен ден от Деси да разкажа за последното си пътуване - до Шотландия. Вероятно, е важно да споделя, че всяка година предприемам по едно дълго пътуване. Изборът е спонтанен или провокиран от обстоятелствата. Не е планирано с години.
В началото на лятото, вече обладана от жегата, избрах Шотландия, като мой прохладен пристан. Бяхме малка компания, сами си организирахме всичко, без гидове и без стриктна програма. За Шотландия бях най-малко подготвена (имам предвид подготовка на маршрути, четене на история, практична информация). Нямах време да събирам подробно инфо в нета, няма пътеводители в книжарниците, за да чета в самолета. Купих си една доволно дебела история на Шотландия, която може и някога да прочета. Тръгнах на чисто, с няколкото символа като част от моята обща култура - Неси, шотланско каре, гайда, Шон Конъри, замъци и уиски. Походът към Единбург мина през голямата ми любов - Истанбул. И това вероятно повлия на общото възприемане на шотландската култура. Може би не чета пътеписи, защото как ще видиш дори и един замък зависи от това, какво си видял досега в живота си, какво си прочел, каква храна обичаш, как обичаш себе си и другите. Всяко едно мое пътуване е пътуване към мен самата. Откриване, преоткриване, намиране, загубване. Още една малка или голяма стъпка, спирка по моя път.
И да се върна малко назад в историята: Изпратена от красотата на Истанбул и поела шума на морето и търговците, рано сутринта тръгнах на поход към Обединеното Кралство. 
Бях ходила в Лондон, бях чувала прекрасни неща от приятели, но все пак не тръгнах с големи и различни очаквания. В края на август куфърът ми беше пълен със зимни дрехи. Някак не вярвах, че ще ми трябват, но съм преживявала зима посред лято и друг път и реших да бъда предпазлива. Взех си всички възможни водоустойчиви защити - дори и раницата ми си имаше свой дъждобран.
Нооооооооо, ти да видиш! Посрещна ни слънце - малко сърдито, но гостоприемно и след това: много закачливо, елегантно, малко стресиращо и най-вече мокро се редуваха слънцето и дъжда. Дъждът беше толкова много, колкото и хората по улиците. Но и двете стояха безкрайно естествено.
Попаднах в Единбург във време, в което имаше едновременно 4 фестивала. Единият от тях - International Еdinburgh festival е създаден през 1947 г., следвоенното време не води до депресия Шотландия, а към намирането на идеи за възход. Мисията на организаторите е била да обединят разедиена Европа и да възвърнат популярния имидж на Единбург като културен център на Стария континент. Няколко години след началото му, непопадналите в програмата на фестивала артисти, създават алтернативен фест, наречен Fringe. Към момента Fringe има своите около 400 сцени, на които се изявяват артисти от цял свят. Всички мероприятия са безплатни, но има възможност за оставяне на бакшиш. 
Ако артистът е добър в това, което прави, може да събере доста публика и да спечели добре. Сцените са на улицата, в заведения, в църкви. Градът е една голяма сцена и ти си част от всичко, което се случва. Всичко върви леко и спонтанно, защото е перферкетно организирано. Не мога да пропусна да спомена и друг фестивал с история - Royal Edinburgh Military Tattoo. На площада пред Единбургския замък във финалната вечер се случи нещо впечатляващо. Шоу, представено класно, сюжетно, увличащо. Същността му е парад на представителните войскови единици на шотланската армия. Музика, хореография, мултимедия, конферанс и всичко прегърнато от най-финния израз на патриотизъм, който съм виждала. Нямаше нищо прекалено. Респектът идва отвътре, а не се натрапва отвън с прекален ентусиазъм. Не искам да споделям в подробности за дисциплината на влизане и напускане на представлението, защото 5 дни след това бях на оперета в Летния театър в Бургас и брутално бях избутана на вратата от нетърпелива да влезе леля. Всичко във фестивалите беше хомогенно. Един в друг се вливат фестивалите и дори дъждът не можеше да размие усмивките.
Приключенският ми дух ме отведе и извън Единбург. Избрахме 2 замъка. Единият във вътрешността на страната, а другият - на Северно море. И пътуването до тях беше красиво, но пътуването в историята им беше вълуващо. Тишината разказва за минали съдби, за чест и гордост.
Камъните в мълчанието си говорят, а зелената трева в младостта си прави разказа жив. В някой от снимките търсех нарочно да попадне човек, за да не са картички. Не знам дали е нарочно, но персонала импонираше на средата и това правеше старите истории реални.
Когато вечер се прибирахме в уютното си кварталче, където мирише на море и кръжаха гларуси, един друг вид духче се усещаше. В града, където е родена авторката на Хари Потър, се усеща и през деня и най-вече по тъмни доби виталността на духове. Гробищата са между къщите и примирено живеят в уединение. Особено е, но не е страшно.
Дори и когато отидохме в Лох нес, за да видим Неси, също не беше страшноJ Красотата на северна Шотландия не е в езерото Лох нес, а в планините, по които се стича водата, за да изпълни подредените едно до друго езера. Природата си е играла в един щастлив за нея ден и е създала съвършенство. Красива пасторална картина, която ни е позната, но и в нея има от особения шотлански дух. Мистичен, свободен и леко замъглен от изпаренията или ръмящия дъжд.
Това е истинската родина на Хари Потър, Неси и Шотландки боец. Това може да е Родината на лични приключенски истории и смели фантазии за съвкупление с природата и дишане с пълни гърди. Тишината на магията ти дава възможност да се чуеш, да освободиш и да пътуваш в мисълта си. Шотландия е по- прекрасната част от Острова. Уникално като всяко място, но неповторимо в това, че времето там няма минало, настояще, бъдеще. Там всичко живее в особен вид хармония. Леко и красиво. Трепетът идва от мистиката, а огънят от уискито, което може да бъде добър сценарист на много истории.
Моята шотланска история, освен че е карирана, загърната в мекия вълнен шал, сгрята от аромата на бърбън, все още не е свършила...
Текст и снимки Антоанета Димчева
