Старият Несебър - място за вдъхновение
Преди да се озовете в този озис за броени минути ще преминете през Новия град с огромните хотели, оставащия вляво от пътя курортен комплекс Слънчев бряг - с внушителни хотелски сгради и всевъзможни атракциони. След тези няколко минути, в които мнозина може да изпаднат в шок от смесицата - бистро море, някой и друг багер и тук-там запазените естествени пясъчни дюни, пред вас някак си срамежливо ще се покаже един тесен провлак. Блясъкът на морската вода ще ви заслепи и примигвайки с поглед ще видите и мелницата, и статуята на Богородица и разкопките в началото на града. Ще навлезете в полуострова, където е разположен Старинния Несебър.
Градът е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956-та година, а през 1973-та културните паметници в града са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Tук са запазени ценни паметници на културата от почти всички епохи - крепостни стени от римската епоха и Средновековието, византийски и старобългарски църкви, старинни къщи от XVIII и XIX век.
Преди чуждата реч и мириса на цаца и плажно мляко да завладеят градчето, то е потънало в тишина. Сякаш над града се спуска балдахин, който го покрива и съхранява, а на пролет бризът го отвява и града се събужда за нов живот. Местните започват да стягат къщите за гости, песента на чайките малко се заглушава от "моторната песен" на бормашини, триони и други инструменти. Местните предприемачи лека полека започват да изкарват сергиите, сядат на малки столчета пред къщите си и вперват приканващ поглед към всеки минувач. Крайбрежните капани започват да отварят един по един. Единствено рибарите продължават постаро му всеки ден да влизат в морето с лодките си в очакване на улова. Пристатнището се превръща в едно от най-оживените места особено следобед, когато рибарите се връщат и гларусите предизвестяват пристигащите рибарски кораби. Хора - малки и големи, се стичат на порта с надежда да си купят прясна риба. Няколко кучета обикалят и се чувстват като стопани на крайбрежната зона до пристанището. Доста са общителни. Може би ако говореха - не само с поглед щяха, да издадат някоя местна градска легенда, но уви.
Църквите, някои от които превърнати в галерии, са отдавна известни, повечето са затворени все още, но усещането само да минеш покрай тях е запленяващо. Разкопките, които опасват Стария град го превръщат в място пропито и наситено със столетия история. Всяко ъгълче и всяко камъче съхранява паметта на изминалите столетия. Преди да дойдат първите туристи в Стария Несебър, местните се усмихват, може би защото все още те са господарите. Градето може да се обиколи за по-малко от час, но загледани в красивите пейзажи и замечтани, понятията за време и пространство се размиват и губят от стойността си. Седейки на някоя от каменните пейки с излег към морето човек се чувства така укрилен, че му идва сила и вдъхновението да напише и най-прекрасната поема. Но ако останете за малко в някоя от кръчмите, ще научите и някоя любопитна история за някой местен и бързо ще сте в час с клюките и потайностиите на града. А когато настъпи лятото, плажовете са пълни, всякаква реч оглася до късно малките и тесни улички, тогава всеки става анонимен. 
10-дневната почивка на туристите позволява те да направят всевъзможни шуротии, повечето от които ще си останат тайна, заключена в старинното градче. Тогава лебедите които сега често красят крайбрежната част, ще бъдат принудени да напуснат, за да дойдат децата с кофичките и хилядите плажуващи, за да искарат почивката си. После, през есента, балдахинът ще се спусне пак постепенно, и тихо мълком ще затворят магазинчета и ресторантчета, и всеки сякаш ще заспи до следващата пролет. А когато е хубаво времето рибарите ще излизат в морето и ще се връщат с риба и прехвалени истории за живота в необятното и красиво Черно море.
Кали Ненчева
