Стефан Цинцарски покори най-високия връх на Олимп

Пътят до там минава покрай Солун и стига до градчето Литохоро, което е изходен пункт към върха.

"Каним му се на върха от няколко години. Наши приятели го атакуваха от хижата, над градчето. Олимп е много компактна планина, която тръгва директно от морското равнище и прави рязка денивелация. Пътеката нагоре е в перфекно състояние, ясна, различима и добре поддържана. Планината е специфична, орбазувана е от шистова скала, която има карстов характер. Когато изкачвахме върха, беше призрачно, една мъгла се беше спуснала над нас", разказва Стефан Цинцарски. Пропастите "дебнат" катерачите от двете страни на върха. При изкачването обаче туристите, освен на планинския пейзаж, могат да се порадват и на дивите животни, които обитават тези места. "Те те допускат на около 20-на метра до себе си, гледат ни с интерес и определено не се страхуват, което означава, че миналите от тук ги хранят и те са свикнали с хорското присъствие", обяснява бургазлията. Групата решила да атакува върха покрай другия врък - Скала. Вторият маршрут минава покрай платото на Нимфите и връх Стефани.

В деня, когато бургаската група щурмувала Митикас, планината била пълна с българи. Когато стъпили на върха обаче, не успели да забият там българското знаме... забравили го в основната раница, която оставили в хижата. Но пък се разписали в книгата за впечатления, която е оставена на един камък. Скалата на връх Митикас е 20 кв.м. и може да побере около 10-на души.

"И начинаещи туристи могат да изкачат върха, но не трябва да го правят без човек, който познава района. Това се отнася не само за този връх, но за всяко катерене в планината", обяснява Стефан Цинцарски. От тази година той е председател на дружество "Морски вълни" към Синдката на българските нефтохимици. Клубът ще празнува догодина своя 50-ти рожден ден.

Стефан се катери за първи път в планината като ученик. "С баща ми, който е кореняк бургазлия от Сапарева баня (Евтим Цинцарски - беше общински съветник от "Гергьовден" в ОбС Бургас мандат 2007-2011 г.бел.а.), се качихме до Седемте рилски езера. След това не дълго време не бях стъпвал в планината. Завръщането си го направих през 2005 година, когато отново отидохме на езерата вече с клуба "Морски вълни", разказва Стефан Цинцарски. И допълва: "Планинарството е групово занимание. Не се излиза сам в планината. Трябва да сте поне двама". Най-важното за всеки, който реши да поеме нагоре е да има хубави обувки и раница. Обувките трябва да са подходящи за катерене и дълго ходене, с дебела подметка, да имат водонепропусклива мембрана, да държат глезена здраво, за да не се изкълчи крака при едно неправилно стъпване по неравния терен например. Задължително в раницата трябва да има дъждобран. Времето в планината може да се премин рязко и да завали дъжд, който да премине в сняг. Особено коварна в това отношение е Стара планина. Шапката е другото важно изискване. Тя трябва да става, както за слънце, така и за студ. Не трябва да се забравя и якето. Раницата трябва да е от 40 до 60-литрова и завии от това, колко време ще трае изкачването, ще се спи ли в жиха или на палатка, колко храна и вода ще носи и т.н.

С покоряването на гръцкия връх Митикас, Стефан Цинцарски е изкачил трите най-високи върха на Балканите - Мусала (2 927 м), връх Молдовано в румънските Карпати (2 534 м) и гръцкия Митикас (2 918 м).

"Живот и здраве, догодина ще прескочим границите на Балканите. Ще ми се да изкачим и връх Триглав в Словенските Алпи", допълва Цинцарски. И уточнява, че няма да спре да планинарства в родината и най-вече в Рила.