Захари Чернев имаше неповторим тембър, заради който го сравняваха с Том Джоунс. Снимка Архив Черноморие-бг
"Със Захари Чернев се познаваме още от деца. Живеехме в една махала край училище "Св. св. Кирил и Методй". Като палави момчета играхме на билички, ритахме топка. Със Захари сме набори, родени сме през 1945 г. Той през октомври или ноември трябваше да навърши 80 години", сподели единствено пред репортер на сайт "Черноморие" маестро Стефан Диомов.
Захари Чернев и Стефан Диомов - две известни имена на творци в музикалния и културен живот, не само в родния им град Бургас, а и в цялата България, както и в много страни от бившия соцлагер.
Имах професионалния шанс като репортер на национална медия, както и на месна електронна медия, и телевизия, да бъда до тези колоритни мъже. Повече от пет петилетки отразявам техните професионални изяви, без да влизам в жълтата информации за личния им живот.
Десетки години свързват маестро Диомов със Захари Чернев. Той е наричан българския Том Джоунс, заради характерния му тембър. Изпълняваше италиански балади, руски романси. Още преди демократичния преход Захари изнасяше десетки концерти в страните от бившия соцлагер: Полша, ГДР и други. Той е носител на 4 награди Гранд при от европейски фестивали.
"Преди 10 години му написах песента "Има ли надежда" по текст на Пейо Панталеев, с която взе големи награди в на фестивал в Република Северна Македония. Захари е завършил естрадния клас на Музикалната академия, където са били съученици с Маргарита Хранова", връща лентата Стефан Диомов.
Първа от музикалния бизнес му се обадила Йорданка Христова, изразила скръбта си за Захари, с когото са били приятели. През последните години точно в прехода Чернев се прибра в родния Бургас. Опита се да прави бизнес, построи хотел "Бляг шугърт" в Черноморец. И там безплатно настаняване и организираше концерти на утвърдени и изгряващата поп изпълнители. Имала съм професионалния шанс заедно с маестро Стефан Диомов да бъда гост на щедрия и лъчезарен Захари Чернев.
Обаче после му се случиха много житейски грижи - фалира като предприемач, продаде си бащиния апартамент на улица "Стефан Караджа", изгоря къщата му в село Маринка...
Може би след всички тези неволи Захари Чернев започна да се изолира от шумния свят, предпочиташе шепа верни стари приятели. "Захари беше самотник, интересен човек. С прекрасно чувство за хумор. Той беше странен човек. Не спираше със своите благотворителни изяви", завършва разказа си маестро Стефан Диомов.
И аз като репортер, допуснат да отразявам тези двама именити бургаски творци, ще допълня. "Благодаря, че ги познавам". В последните летни месеци се видях със Захари, както винаги усмихнат, с моряшка шапка на главата и кърпа. И никого, ама никога не ми се оплака, А според мен имаше от какво!
Жалко е, че се сещаме за хората, само тогава, когато те вече не са до нас живите!
Захари Чернев си отиде от този свят преди два дни на 79 години. Поклонението пред тленните му останки ще бъде на 1-ви февруари в 14.00 часа в Траурния парк на Бургас.
