Belila1
Стогодишна църква пустее в средецкото село Белила
Но, че сега служби се извършват периодично. А като статус лаконично е посочено: "Действаща само на големи религиозни празници".
С Гугъл лесно ще намерите, къде е този красив православен храм. Сателитите са успели да го заснемат от Космоса. В родните справочни сайтове обаче няма да намерите негови фотоси. Или поне не верни такива. Неясно защо, вместо истински снимки на църквата, издателите са решили да използват фотоси, показващи друг храм. Няма да срещнете и описание. Въпреки че мястото е достъпно и е сравнително близо да оживените екскурзионни дестинации. Че всичко това е жалко, жалко е. Някога хората от село Белила са заделяли от залъка си, за да издигнат своята църква. А после с трепет очаквали изографисването й, резбоването на иконостаса. Сега вече е трудно да намерите в селото някой, който да преразкаже истинската история за това, какво се е случвало тук преди повече сто и дванадесет години. Възрастните хора обаче с тъга си спомнят времето, когато на храмовия празник - шести май, в Белила винаги се събирали потомците на тукашните родове. На този ден всяка къща била с широко отворени врати. Правели се курбани, пеели се стари странджански песни и улиците ехтяли от глъч до зори. Днес храмът се оглася от църковни песнопения много рядко. Започнал е да се руши. Мазилката се лющи, прозорците зеят. В китния някога двор свободно се разхождат домашни животни. Няма какво да ги спре - ограда и да е имало, вече липсва. Старата камбанария е запазила достолепието си. Времето е било по-благосклонно към нея и градежът й е наистина добре запазен.
Белила е място, което доста хора са избрали, за да си направят къщи за почивка. Но там няма да видите палати. Повечето от виличките са малки, с по една – две стаички. Но за сметка на това заобиколени от великолепна природа.
В селото има запазени автентични стари къщи. Някой от тях доста занемарени – личи си, че са необитаеми. Учудвам се – мястото е толкова красиво. Няма ли кой да ги купи? "Няма кой да ги продаде, моето момиче!", е отговорът, който получавам от подпрян на патерицата си дядо. Оказва се, че за няколко от красивите къщи, наследници водят безкрайни спорове. И така те остават пустеещи. Питам старецът няма ли някой заможен тукашен човек, който да се погрижи за църквата. "Има, но кой ти мисли за вярата днес?
Моят дядо е броил десет златни пари за тази църква. Участвал е в зидането на стените. Беше вече побелял, но помня, че се качваше да пренарежда керемидите й след една голяма буря. А виж сега! Стои заключена …"
През пролетта поляната около храма е зелена и свежа, но лятно време, заради изгорялата от жегите трева и прахоляка, мястото става неприветливо. Самотно щъркелово гнездо разнообразява тъжния пейзаж. И навява надежда. За настъпване на по-добри времена за църквата. И за жителите на селото.
Текст и снимки Татяна Байкушева
