Терзийски идва в Бургас заради "Любовта на 35-годишната жена" книжарница "Хеликон". Текстовете в книгата са писани в периода 2000 - 2009-та година. Това е третият сборник разкази на автора. "Любовта на 35 годишната жена" излиза шест месеца след дебютния му роман, носещ името "Алкохол".

 

Разказите са посветени на великата борба на човека със самотата и  отчаянието. Според авора, само в драстични ситуации човекът достига до големите истини. А драстични са всички ситуации от нашия живот.

Героите са жени и мъже от нашето време. Те понякога успяват, но по-често се провалят. Въпреки това, те запазват достойнството си, което е единствената победа, достъпна за човека в земния му живот. Това всъщност е и основното послание на автора: "Животът не е задължително щастлив, не – той по-скоро е една сурова драма, но в нея Човекът е герой, и то какъв! Такъв, че понякога плачем, когато го погледнем тайно отстрани, а понякога тъжно и замислено се смеем".

Книгата може да бъде определена като сурова. По това тя много точно наподобява живота.

"...Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома.

Не изпитвам никакви угризения да го преразкажа така, както ми го разказа моята приятелка".

Настоящият сборник е съставен от драматичните, смущаващи и на моменти предизвикващи потрес разкази, писaни от автора във времето, в което живее на ръба на живота, сред виденията на алкохолния делириум, сред белия прах на дрогата - в ъндърграунда – духовен и физически – полумъртъв и по-жив от всички. Рaзказите са мрачни, брутaлни, но честни, както може да бъде само нещо, създадено от мъченик. Мъченик на счупеното време.

За този сборник, както и за романа "Алкохол", авторът е номиниран за най-престижната българска литературнa награда "Хеликон".

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб "Литература Диктатура", в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: "Сол" (стихове),"Тринайсет парчета от счупеното време" (разкази), "Сурови мисли със странен сос", участия в сборниците: "Недялко...projekt", "Антология на живите", "Обществен експеримент", "Троица".