Тайно бастисаха още една градинка в центъра

Тайно бастисаха още една градинка в центъра

строежа на "безумната дупка" в сърцето на града, се пропука храмът – символ на Бургас и свещенодействията се пренесоха в близката кръчма, сега носеща гордо името: храм "Св. св...".  След скандалното пропукване на църквата, дойдоха и пукнатините по училището, концертната зала, жилищните кооперации наоколо.

Последваха обяснения как всичко е ОК и как с народна пара, отпусната от Министерски съвет щетите ще се поправят, някога. Но сагата продължи.

По зле и наивно формулирани обяснения бяха отсечени няколко дървета - единствените, хвърлящи сянка около голия площад – дупка. Заместиха ги с с хилави фиданчици, които след 10-на 15 години, може и да поотраснат.

Последва строежът на асансьор за инвалиди - току пред прозорците на първолаците, които вместо да гледат към храма и слънцето, ще виждат черните стъкла на причудливото съоръжение, което странно, как изникна точно на това място.  Дали пък това не е част от замисъла да се ползва като товарен асансьор на непредвидения по първоначален проект търговски център, който май изникна на най-горното ниво на паркинга...?

За отрицателни срокове, покриване с евтини плочи, адски нескопосано поставени и напукани на втория ден след това, но българинът /бургазлията/си трае и даже му харесва. След голата "Тройка", по която всички въздишат незнайно защо, се появи и втори гол площад. Без зеленина, без идея, с нахвърляни набързо за откриването на учебната година пейки и няколко дръвчета...

И накрая – оградата около църквата и какво става зад нея?

С две думи – бяха отсечени няколко 20 и повече годишни солидни дървета  в отлично здраве (е ако някой попита, със сигурност ще му кажат, че са били болни). Та къде са т.нар природозащитници и граждани – ако в Бургас все пак е останал някой от "старите" бургазлии. И пак ли така безропотно ще се приемат поредните актове на насилие над хора (с  продължаващия вече 5-та година строеж) и малко останала природа. Е може би градинката ще бъде заменена с улица, която води заникъде...

Но, ОК – на кого му пука?

Писмото и снимките са изпратени да редакционната поща на сайта ни от Петър Костадинов и го публикуваме без редакторска намеса. Заглавието е редакционно