Тодор Караджов - астрономът, който смята, че има живот на Марс

да обяснява за звездите и планетите. Според него звездите не говорят, а излъчват и живот на Марс е по-вероятно да има. Срещнахме го в центъра на Бургас, където отново бе с телескопа си, за да наблюдава Луната.

- Г-н, Караджов, от колко години се занимавате с астрономия и как се зароди интересът ви към тази наука?

- От 14-годишен или вече 20 г. Професионално се занимавам от 2002 г. основно с физика и математика. Завършил съм магистратура в Софийския университет по математика и теоретична физика, изучавал съм астрофизика. За 5 години изучих 15 висши математики във Физичния факултет на Алма матер. След това записах доктурантура редовно обучение - астрофизика и астрономия. Сега съм удължил малко срока за завършването й, но статиите са готови. Темата ми е: "Звезди и галактики от спирален тип". Става дума основно за образуването им, за активни и пасивни звездни формации, както и за струпване на звезди в един особен клон - клонът на синтетичните гиганти. Това са преходен тип звезди, които са млади, но скоро ще завършат еволюцията си и имат активен процес на образуване. Моят дипломен ръководител още през 80-те години започва да се занимава с този проблем и интуитивно е предположил, че в централните области на големите галактики от спирален тип протичат процеси на активно образуване. Млечният път е галактика от спирален тип, а други такива има още десетина, но най-голямата е Андромеда. Тя е на около 3 млн. светлинни години от Земята. Поради близостта й с нас, ние активно я изучаваме още повече, че могат да се отделят отделни звезди, които да се изучат чрез компютърни модели. Ние търсим такъв тип звезди, които скоро са се образували и които са на една възраст. На теория тези галактики от спирален тип са се образували от газ и прах. Образували са се спирални ръкави, но това се е случило първо в централните области, където гравитацията е била най-концентрирана. Ние в галактиката Андромеда фотометрираме чрез специални програми използването на изображения на наземни и на космически телескопи. Над 1 300 обекта, за които предполагаме, че принадлежат към клона на тези гиганти, които вероятно са възникнали чрез някакъв общ механизъм или наличие на свръхмасивна черна дупка, или влетяване на малка галактика-сателит. Ние предполагаме, че е влетяла такава галактика, защото на едни особени изображения чрез орбитален телескоп в рентгеновия диапазон, наблюдаваме една двуична структура на ядрото. Ядрото на Андромеда е здвоено. Една от идеите е че вътре е влетяла малка галактика.

Интересът ми към таза наука се зароди изведнъж, след инцидент. Аз съм родом от Никопол, но баща ми идва в началото на 90-те години тук в Бургас. Отраснал и съм учил в малкото градче на брега на Дунав. Баба ми бе учител по физика и математика. Като ученик забелязах, че имам добра памет и конструктивно мислене, но след 8 клас влоших успеха си. После завърших и дойде казармата. След като се уволних започнах да работя какво ли не, имам дори "Ц" категория за шофьор. Аз съм астматик. Знаете, че срещу Никопол има завод за химични торове, който замърсява. След като се разболях научих много добре и за кратко физика и математиката. Изкарах 5.50 на изпита в университета. Сега вече работя върху научни хипотези. Едната е за свръхвеликото обединение, според което вероятно между всички основни взаимодействия има взаимовръзка и може да има изведена обща теория.

- Какво говорят звездите и сега какви явления се наблюдават в Космоса?

- Нищо, звездите не говорят. Те излъчват в следствие на особени процеси в централната област, където температурата е 16 000 000 Калвина. Там се трансферират 620 млн. тона водород като се превръщат всяка секунда в хелий. При този процес се отделя 0.7% енергия, която пътува от централните части до фотосферния слой за около 20 млн години.

Сега през септември имаше слънчева активност в горните слоеве на Слънцето. Имаше две последователни изригвания. Слънцето има активно магнитно поле и то на моменти се усуква в локален мащаб и се получават такива изменения в горните слоеве. Последват изригвания и изхвърляне на голяма маса заредени частици. Те ако бъдат ˝инжектирани˝ към Земята ще последват смущения като електронни шокове например. През 2012 и 2013г имаше много големи изригвания, които бяха в контра посока. Имаше свръхизригване, което можеше да ни върне 5 г назад.

Вечер излизаме и показвам на хората, които искат планетата Сатурн, слънчевия вятър, тъмните петна, обекти от дълбокия Космос, двойни звезди, такива които са гравитационни звързани, някоя по-ярка галактика като например Андромеда.

- Какви въпроси ви задават хората докато гледат?

- Доста странни са някои. Питат ме дали това е Земята, докато аз им показвам Юпитер например. Веднъж един мъж поиска с телескопа да надникне под полата на една дама, а това съгласете се абсолютно няма как да стане. Рядко са хората, които са напред с материала. За тези, които по-неразбират смъквам нивото на обясненията си, зависи от човека. На децата разказвам по-увлекателно, за да събудя любопитството им, както и въображението им. Казвам им например ако има път до Сатурн може да се стигне пеша за 30 000 000г без почивка. Казвам им за размерите на обектите, които наблюдават. Например в Слънцето могат да се поберат над 1 000 000 планети като Земята. Сатурн също е много голяма планета, тя е 750 пъти по-голяма от Земята по обем, има и красив пръстен около нея. Такива пръстени имат Юпитер и Нептун. Много им е интересно на децата как е възникнал този пръстен.

- И въпросът, който вълнува всички – има ли живот на Марс, според вас?

- Аз имам моя хипотеза за това. На 99% е доказано, че на Марс е имало вода - в следствие на това, което е наблюдавано с двата марсохода и наличието на голям каньон. Знаете ли, че марсианският каньон е с дължина 4 000 км, а на места достига 600 км ширина. Каньонът в Колорадо е бебе в сравнение с този на Марс. Там вероятно са текли бурни реки, които са издълбали каньона. На 99% се твърди хипотетично, че е имало вода, което означава, че има кислород. Той обаче е само 2% и 98% въглероден двуокис, а на полюсите има полярни шапки от сух лед. Там има голяма зима със силни бури и завихряния, много по-силни от тези на Земята. На Марс има атмосфера и сезони, но засега не е открита форма на живот, дори и на микро ниво, но се предполага, че би трябвало да има. Според мои разсъждения след като е имало вода, тя е слязла карстово под кората, в пещери и някъде в тези карстови райони би имало живот. Трябва обаче да се слезе надълбоко и планетарните сеизмолози да видят къде има пролуки и течаща вода, която се е задържала там 2-3 млрд. години. Марс няма магнитно поле като земното, което отклонява слънчевия вятър и предпазва атмосферата да не бъде изпарена. Марс е нямал този късмет. Той е формирал вода, но в следствие на това, че му е отслабнало магнитното поле, тя се е изпарила.