Тони Димчева: Свободата в Египет има своята цена
и какво бъдеще може да очаква страната.
- Тони, ти беше в първата група български туристи, които преди два дни се завърнаха от Египет, заради размириците, които се случват там. Какво видя и усети, докато беше там? Имаше ли страх у хората?
- Аз бях на гости и имах шанса да наблюдавам пряко случващото се. Не бях затворена в хотелкси комплекс. У хората имаше смесени чувства - положително очакване от промяната, страх от неясното бъдеще, опасения, че създалата се ситуация ще застраши хляба им. Днес хората се страхуват и от мародерите, които нападат домовете им. Политическата криза, маргиналите използваха за кражби, нападения и др. Но случващото в Кайро не е съотносимо с това, което се случва в курортите. Там нещата засега са доста по-спокойни.
- Вече четвърта година прекарваш зимната си ваканция в Египет и имаш наблюдения от живота в тази страна. Какво според теб отприщи таза вълна на гняв и напрежение?
- Бедността. Египет е богата държава с бедни хора. 30 години се управлява от Хосни Мобарак. Там се случва това, което тук се случи преди повече от 20 години. При нас промяната мина без сблъсъци, малко "беззъбо", но в Египет показаха по-категорично желанието си за политическа промяна. Фамилията на техния президент е обвинявана, че се е облагодетелствувала прекомерно, опозиционните лидери се завърнаха в държавата и начертаха планове за по-добро развитие. Случващото се днес в Египет ще донесе много материални и социални щети на хората, но свободата има своята цена.
- Как се промени твоето отношение към страната и местните от първия път, когато замина досега?
- Египтяните са различни от нас. Силни религиозни са, патриархални, многодетни. Превилегировани са, че имат шанса да живеят в атмосферата на уникално културно наследство, но са немърливи към опазването му. Отворени са към чужденците, защото цял свят се възхищава на хилядолетната им материална култура, и това ги среща с различни нации. С всяко мое отиване в Египет откривам нещо ново. Харесвам и храната им - плодовете са истински, вкусни, натурални.
- Има ли от какво да се страхуват българите, които все още са там на почивка или по работа?
- Има повече причини всички българи при възможност да се върнат, отколкото да стоят там. Вече се чува, че и по курортите не е съвсем безопасно. А в Кайро нещата са извън контрол. Но всичко в този живот е и късмет.
- Какъв смяташ, че ще е социалният ефект от случващото се в момента в страната?
- Тежък и продължителен. Много хора ще загубят работата си, инфлацията пълзи бавно, но сигурно. Семействата са многолюдни и изхранването им ще бъде трудно. Ще се наложи и възстановяване на материалните погроми. Всичко това съотнесено към иначе традиционната бедност на обикновените хора, не очертава добра картина. Но хората в Египет са свикнали да работят, страната е богата на ресурси и при добро управление, обединени в името на добрите дни, ще се справят.
- Египет е една от дестинациите, които привлича милиони туристи от цял свят. Какво ще загуби страната сега?
- Страната вече започна да губи като туристическа дестинация. Таксимертовите шофьори, които ме возиха често, имаха сълзи в очите си, защото ежеминутно виждаха как туристи напускат града им. Работата им само в рамките на една седмица беше спаднала. Но аз вярвам, че каквито и да са последствията от породилата се криза, те ще ги преодолеят, защото от пустинята са направили оазис и вече дълги години предлагат един от най-добрите туристически продукти, те са страхотни търговци.
- Когато положението се нормализира и страната започне да се връща към нормалния си ритъм на живот, би ли се върнала отново там и защо?
- Да. Има нещо магнетично в тази страна. Аз доста пътувам, но в Египет се чувствам доста уютно. За всичките си посещения там все още има неща, които не съм видяла. Когато отивам в Египет аз обичам да се движа сред местните, да се храня в техните заведения, да пуша наргиле с тях. За някои европеейци в Египет и арабския свят като цяло, е мизерно - за мене е непринудено, цветно и различно. Приемам света такъв, какъвто е без да го вкарвам в клишета и оценявам. Има много непосетени места по света, но обичам да се връщам и там, където се чувствам добре. Египет е една приказка, която всеки път има различен финал....
