Тракийските съкровища от днешните български земи

Д-р Атанас Орачев - сдружение "Черноморска Странджа"

Във фондовете на българските музеи (от случайни находки и по-рядко от археологически разкопки) са се натрупали множество артефакти от благородни метали, като онези от Античността, сиреч тракийските, представят разнообразни украси, пръстени, различни съдини и монети. Може само да се гадае каква част от заровените съкровищни предмети са унищожени, понеже от векове ги дири кирката на иманяра, за да ги продаде на безценица или да ги превърне в модерени златни и сребърни „дрънкулки” (пръстени, гривни, обеци и безвкусни медальони). Броят и количествата на откритото в сравнително скромната днешна територия на България художествено обработено сребро и злато (в това число и „землените трезорирания” на монети) станаха толкова много, че към края на XX век формираха представата за нея като своеобразна „страна на съкровища”(1).

И наистина „съкровищата” в сегашните български земи се откриват в изумително изобилие. Макар те да заемат само една част от древнотракийските, находките излизат статистически на първо място по брой и разнообразие на съкровищни предмети на Балканите (2) Впрочем aнтичните изделия от благородни метали в южните дялове на Тракия може да се окажат повече в сравнение с онези в нейната днешна българска част. Засега не могат да се направят статистически анализи, тъй като в Беломорието и в района на Мраморно море тракийските селища и некрополи доскоро не се проучваха, а находките не са каталогизирани.

Вълчитрънско съкровище. Злато, сребро, кехлибар, случайна находка, село Вълчитрън (Плевенско), 13 съдини (кантарос, триделен съд, една голяма и три по-малки чаши с една дръжка, два големи и пет малки диска), 12 500 г.  НАИМ-София, XIV – XIII или IX – VIII в. преди Христа

Случайността на находките

Всички големи съкровища, които са заровени в „Земята на Траке”, по неписано правило, се откриват случайно, а не при археологически или иманярски дейности. Фактът е показателен и предвид хилядолетните традиции на иманярската дейност в българските земи, понеже преди да се появят металотърсачите именно късметът води и до богатите подмогилни гробни дарове.

Първият известен случай е от 1851 г.: край дн. с. Розовец в китната Казанлъшка долина някои си дядо Стоян изравя от една могила мраморен блок. Зейва отвор, откъдето той изважда изящни предмети от благороден метал. Така, още преди Хайнрих Шлиман да започне да разкопава Троя, става известно първото тракийско „съкровище”. То се състои от златен венец и съдини, които съответстват на описаните в „Илиада”. Отново случайно – преди да изтече XIX век, се натъкват на находката от с. Върбица (Преславско) и блясват фиалите от с. Радювене (дн. Стояново, Ловешко). През 1900 г. (пак случайно и в същия район) край с. Александрово (Ловешко) намират царски фиали. Отново случайността през 1903 г. изкарва на бял свят и находките от Мрамор могила край гр. Панагюрище. Случайно през 1912 г. изравят и погребалните дарове, сред които е и пръстена с надпис на „тракийски език“ от с. Езерово  (Новозагорско). След това, заради войните, находките временно секват.

Веднага след края на Първата световна война традицията късметът да води към съкровища се възобновява. На щастлива случайност от 1918 г. дължим находката от с. Галиче (Врачанско). Случайно през 1924 г. лъсват съдовете на Вълчитрънското съкровище (Плевенско). Случайно през 1949 г. стават известни и шедьоврите, които формират част от сервиз, известен като Панагюрското съкровище. Случайно през 1953 г. разкопават и Луковитското съкровище. През 1963 г. късметът изкарва от земята и Летнишкото съкровище (Ловешко), а пет години по-късно Бакир Мустафов Кабов разрязва при оран край с. Вазово златния ритон с протоме на Пегас  Все случайно през 1972 г. стана известно съкровището от с. Якимово (Монтанско), а багер попадна на Варненския енеолитен некропол. Пак случайно през 1974 г. грейнаха съдовете на Боровското съкровище (Русенско). Отново случайността през 1985 г. доведе на бял свят Рогозенското съкровище и позволи на Богдан Николов да разкопае и „втория дял” от най-голямата и значима част от одрюски царски сервизи.(3) И още и още…

Злато. Могилата Светица, край Казанлък. НАИМ-София, Инв. № 1.8540. вис. 20 см, шир. 23 см, деб. 4,1 см,, 673 гр. Археологът Георги Китов я обяви за „Маската на Терес“, но тя изглежда да е съвременен фалшификат, който изисква допълнителни проучвания

Уникати, фалшификати и търгаши

Множество художествено обработени предмети стават известни и след разкопки на онези каменни гробници и комплекси, който траките издигат и засипват в тракийските простори. Най-значими тук са онези от одрюския царски некропол край Дуванлии (днес в община Калояново, Пловдивско). Особен интерес, но и твърде много въпросителни, повдигнаха и някои от „уникатите“, които разкри екипът на археолога Георги Китов. Той ги намира в някои от подмогилните гробници на Казанлъшката долина, наречена условно „Долината на тракийските владетели”. Същото, но с още по-голяма сила важи и за „Колекция Васил Божков“ (4). Този колекционер започна да я комплектова през 2005 г. от екземпляри на нападателно и защитно въоръжение, различни каменни, метални,  керамични, битови, култови и съкровищни предмети. Една немалка част от тях обаче не ще да са произведения на древните торевти, а изглеждат да са продукт на техни съвременни събратя. Те отколе обслужват колекционери и трафиканти: колкото с оригинални артефакти, толкова и с вещо изработени съвременни фалшификати.

Неизброими са и находките, за които е налице информация, че още от първата половина на XIX век насетне започват да пътуват за Ермитажа в Санкт Петербург, за Лувъра в Париж, за Британския музей в Лондон, за Ашмолианския музей в Оксфорд… и най-вече за знайни и незнайни частни колекции. В последните десетилетия пътищата към частните колекции на вече масово и фактически безнаказано разкопаваните в българските земи ценности се нароиха. Там те буквално изчезват и за света, и за науката, като едно не само българско национално, но и европейско културно богатство се унищожава, разграбва и разпилява с невероятно безобразни темпове.

Част от ритон (липсва рога) с протоме на Пегас. Злато, случайна находка, с. Вазово (Разградско). РИМ-Разград, Инв. № 1409, вис. 14,8 см, 475,8 г. Втора половина на IV в. преди Христа

Най-богатoтo по доходи балканско царство

В тракийските земи практиката да се заравя в земята скъпоценен метал (извън некрополите) става масова едва от V в. пр. Хр. насетне. Първите подобни съкровища представляват сребърни монети с голям номинал на югозападните тракийски племена, сред които най-известни са тетрастатерите на дероните от първата половина на V в. пр. Хр. Картината се променя след последната четвърт на V и характеризира целия IV в. пр. Хр. Сега вече се оформят две големи групи съкровища: колективни монетни находки и колективни находки на предмети от скъпоценен метал. Датировката и районите на разпространението им показват, че тези съкровища се дължат преди всичко на естествения ход в структурирането на одрюското царство. Те се вписват и следват етапите в развитието на „тракийската царска икономика”, която започва да се формира през VI в. пр. Хр. Одрюският царски монопол върху всичко произведено, а и намерено в земята (включително златото и среброто, от което изработват съкровищата) изглежда несъмнен.

Елинските автори известяват за една твърде голяма сума от годишни царски приходи, която надхвърляла колосалната за времето сума от 1000 таланта. Според Диодор Сицилийски (5). Около същото време тракийският цар Ситалк [431 – 424 г. пр. Хр.] е наследил царството си като малка земя, но чрез собствената си храброст и ум е увеличил могъществото си многократно, понеже е управлявал поданиците си справедливо, в сраженията е бил храбър и опитен военначалник, освен това той е полагал големи грижи за увеличение на приходите си. Най-сетне е достигнал дотолкова голяма мощ, че е владеел най-много земя от всички, които са царували преди него в Тракия... Като е царувал над една толкова голяма земя, той е получавал приходи всяка година повече от хиляда таланта" (6).

Преди него (и въз основа на друг източник) атинският политик, историк, царски родственик и арендатор на златни рудници в Тракия Тукидид пресмята годишния приход на Севт I (424 – ок. 405 г. пр. Хр.) „в пари” на 400 таланта (7): „Данъците от всички варварски народи и от елинските градове, над които са властвали одрюзите по времето на Севт, който е царувал след Ситалк и най-много е вдигнал данъците, достигат до 400 таланта в пари и са се плащали в злато и сребро. Не по малко злато и сребро се е поднасяло и под формата на дарове, без да броим шарените и простите платове и другите вещи. Даровете са се поднасяли не само на царя, но и на управителите, и на благородните одрюзи. В това отношение те са следвали обичай, противоположен на оня в персийската държава: именно повече да вземат, отколкото да дават (у персите се е приемало за по-срамно да отхвърлиш нечия молба, отколкото да получиш отказ от някого). Този обичай е бил в сила изобщо у траките, но одрюзите са се ползвали повече от него заради мощта си, така щото при тях не могло нищо да се стори без дарове…”

Излиза, че сумата от 400 таланта („в пари”?) представлява по-малко от половината доходи на одрюските царе по време на Пелопонеската война (431 – 424 г. пр. Хр.). „Тайната” за изобилните тракийските съкровища пък разкриват сведенията за другата част от царските доходи, които античните автори описват като състояща се от скъпоценни съдини, накити и тъкани. Сиреч онези облекла и предмети, които се разкриват в земите на Древна Тракия, виждат се изобразени в оцелелите рисунки върху стените на някои монументални гробници и личат в сцени по намерените съдини. Царете и одрюския елит придобиват голямата част от тези предмети под формата на различни данъци, мита и такси. Те са събирани по определен ред: селата по правило са изплащали данъците си в натура, а привилегированите занаятчийско-търговски общини (хориони и емпории, които са откупували данъците) и елинските градове – в „сребро и злато”. Основаната част от съкровищните предмети обаче попада в одрюски ръце