Коледните меденки са популярни от няколко години и у нас. Снимката е илюстративна
Коледните меденки станаха особено популярни в последните няколко години у нас. Предлагат се във всякакви варианти и форми – от традиционните човечета с глазура до съвсем изчистена кръгла форма. По света обаче този вид коледни сладки има дългогодишна традиция.
Заради тяхната дълготрайност, меденките стават популярни още през Средновековието. Тестото почти няма съставки, които лесно да се развалят. В онези времена монасите в Европа са предписвали рецепта, подобна на тази за меденките, като лечебно средство. С времето повечето европейски страни започнали да правят собствени вариации - от английски джинджифилови човечета до шведски шафранови кифлички и български курабийки.
Традиционно рецептата включва брашно, захар и мед. В различните страни добавят различни подправки, например в Германия включват канела, джинджифил, карамфил и семена от анасон. Българската рецепта е основно с мед, канела и ванилия. Във Великобритания наблягат пък на джинджифила. Кралица Елизабет I ги поднасяла на своите гости оформени като фигурки, наподобяващи самите тях. Това не само демонстрирало богатство и кулинарна култура, но и поставило началото на традицията да се оформя сладкото тесто като човечета.
В Германия меденките са известни като Lebkuchen и са неизменна част от коледните базари. През XVII век Нюрнберг става световна столица на джинджифиловите сладки. Пекари започнали да правят и ефектни коледни къщички от джинджифилово тесто, които и днес са много актуални.
В Северна Америка традицията с коледните меденки идва през XVII–XVIII век чрез английските и германските заселници, като през XIX век джинджифиловият човек става част от популярните коледни истории и приказки.
Заради сравнително семплите съставки количествата които се правят от една доза са големи, а съхранението им лесно. За предпочитане е да са в метална кутия с резен ябълка за аромат и свежест. Днес направата им събира и сплотява цялото семейство в предпразничните дни.
