Живко Иванов: На всяка изложба се чувствам като на матура Известен със склонността си да мълчи и да остави картините да "говорят" вместо него, авторът не успя да скрие вълнението си от срещата с колеги и приятели. "На Живко, който също е от улицата на пеперудите", написа в новата си книга Керана Ангелова. "Любимата ми писателка", призна на глас Иванов.

Тези, които дойдоха искаха да го поздравят и да се потопят в неговата ЖивКопис, както сам той определя живописта си. Съвсем различен, още по-топъл и зареждащ Живко Иванов отключи сърцата на своите приятели и почитатели. И ги накара да се замислят за символите, които е вплел сега в наситените тонове на платната си. Пентаграм и роза. "Уважавам учението на Дънов (Петър Дънов б.а.)", лаконичен е художникът и не се впуска в обяснения за знаците, които оставя.

"Всеки ден рисувам. Като ми замирише на темпертин и не мога да спра. Картината ме води, не аз нея. Забавлявам се, когато рисувам. А ако виждате промяна тя идва от процеса на работа", споделя Живко Иванов. И между два поздрава и размяна на топли думи с приятели обяснява, че палитрата му никога не изсъхва, боичките му са винаги мокри, а ателието му е творчески безпорядък. И уточнява: "Никога не подреждам. Чистенето е губене на време. Не мия и четки. Когато спра да рисувам с тях, ги хвърлям. Но предпочитам да работя с пръсти". Така годишно се разделя с около 300 четки.

"Чест е такъв художник да гостува в галерията", призна собственичката Неси Колева. И се оказа, че това е мястото на автора и неговите картини, част от които намериха своите собственици още на откриването.