Rusina_dupka2

Rusina_dupka2

Змейова булка рони сълзи в пещера

зли и изтръпвали от ужас при споменаването им. Наричали ги змейове.

За едно такова създание разказват в село Русокастро. Историята е следната: "В празничен ден всички се били събрали на мегдана. Извило се хоро – както винаги в подобни случаи. Rusina_dupka3Когато веселието било в разгара си, внезапно небето притъмняло. Задухал силен вятър. Облаци затулили небето и станало тъмно като през нощта. Отнякъде връхлетяла вихрушка. Изпотрошила всичко по пътя си. Хората побягнали и се изпокрили кой където намери. Когато всичко утихнало, те започнали да се измъкват от скривалищата си. Просълзени майки успокоявали децата си, дядовци и баби се вайкали, че такова чудо никога не е било. И тогава се разбрало, че я няма мома Руса – най – красивата девойка в селото. Търсили я навсякъде. Но тя като че ли пропаднала в дън земя. Минали дни, седмици. Но от момичето нямало и следа. До момента, в който един овчар, задъхан от тичане, връхлетял в дома на девойката и с разтреперани ръце поднесъл на слисаната й майка плитката на дъщеря й. И разказал, че я е открил върху скалите пред близката пещера. Тогава в селото се заговорило, че мома Руса е отвлечена от змей. Той я бил взел при себе си в пещерата и никой не посмял да влезе в тъмната дупка, за да провери истина ли е това. В онези времена имало обичай, когато едно момиче се омъжи, да отреже косите си, както са сплетени в плитка и да ги запази. Жителите на Русокастро повярвали, че Руса направила точно това и нарочно оставила плитката си пред пещерата, за извести на близките си какво й се е случило".

Тази легенда ми разказа една от възрастните жени в Русокастро – може би по – увлекателно и с повече подробности.Rusokastro Дори ми посочи върху снимката на пещерата, която й показах, къде точно върху скалите са се отбелязали връзките от престилката на мома Руса, докато змея я е носил. Това било всеизвестен факт, увери ме тя. В традиционната носия на местните жени има една специфична панделка – част от връзките на престилката. Именно тази панделка оставила знак върху камъка, твърдеше бабата. Когато се вгледах, наистина открих детайли, напомнящи за въпросната украса.

Дали в легендата има някаква истина, не зная. Дали торнадо е отнесло красивата девойка или тя е използвала момента на бурята, за да побегне в неизвестна посока с любимия си? Винаги, когато някой в селото разказва легендата, се правят какви ли не предположения.

Днес пещерата край Русокастро се нарича Русина дупка. До нея се стига лесно – тя се намира на около километър от Русокастро – на високия хълм, върху който някога се е издигала крепостта Русокастрон. На входа й има едва забележим извор. От него на капки се процежда вода. Местните хора казват, че това са сълзите на мома Руса, която и до ден днешен плаче в пещерата. Безсмъртна и до сега като жена на змея, тя не могла да прежали загубената си младост. Rusokastro2Мястото е част от района, където се провеждат мащабни археологически проучвания и тепърва предстои да се изяснява каква е връзката на пещерата с крепостта.

А легендата за змея е толкова популярна в Русокастро, че когато посетих мястото, за да снимам района от мотоделтапланер, крилатата машина моментално бе оприличена на съвременен змей – за ужас на пилота, разбира се. Той не беше чувал митичната история и се засмя на шегата едва когато му разказаха за нея. "Внимавай коя мома качваш със себе си, момче. Че тук по нашия край стават чудеса и не се знае как ще свърши тази работа!". Посмяхме се тогава всички – и аз и хората, които се бяха събрали, за да видят излитането на атрактивната машина и делтапланериста. "Какви ли чудеса. В сегашния свят?".

Бях забравила за думите на русокастренските зевзеци. Припомням си ги сега – пет години по - късно. Сещам се, че май хората са били прави. Защото съм щастливо омъжена за пилота, когото предупреждаваха за "опасността от чудеса". А какво по - голямо чудо от любовта?