Бронзовият бюст, с реалистично моделирани черти и внушително излъчване, е дело на Жеко Спиридонов. Снимки Община Варна
Знаете ли, че Николай Павлович Игнатиев е почетен гражданин на Варна и първият негов паметник е създаден именно в морския град?
Публичният скандал между Костадин Костадинов и Лора Крумова, разиграл се в телевизионно студио преди дни, отново насочи вниманието към различните интерпретации на българската история и ролята на фигури като граф Игнатиев – дипломатът, чието име остава тясно свързано със Санстефанския мирен договор, но и нееднократно попада в центъра на спорове и интерпретации – включително по чувствителната тема за ролята на външни фактори около залавянето и гибелта на Васил Левски.
В сърцето на Варна, в градската градина между Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и неговия филиал, се намира неговият първи паметник в България. Бронзовият бюст, с реалистично моделирани черти и внушително излъчване, е дело на Жеко Спиридонов. В основата на постамента е фамилният герб на Игнатиеви, а отгоре са изписани ключови дати – 12 април 1877 г., когато Александър II обявява война на Османската империя, и 19 февруари 1878 г., денят на подписването на мирния договор.
Решението за издигането му е взето през 1902 г., когато Варна посреща тържествено граф Игнатиев и руската делегация. В знак на признателност към ролята му в Руско-турската освободителна война Общинският съвет го обявява за почетен гражданин и решава да издигне паметник в негова чест. Самият той е дълбоко развълнуван от този жест – признание, което надхвърля дипломатическия протокол.
След конкурс проектът е възложен на Жеко Спиридонов, който работи по него близо четири години. През август 1906 г. паметникът е монтиран в градската градина на морската столица. Оттогава всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие задължително се отбивало пред паметника, кметът казвал няколко добри думи за граф Игнатиев и всички заедно се отправяли към гроба на руските войници в Приморската градина.
През 1945 г. тази традиция била прекратена. Паметникът обрасъл с дървета и растителност, хората не го виждали и забравили за него. Традицията била възстановена през 2002 г., и днес край монумента отново преминава шествието в Деня на Освобождението на България.
Но съдбата му не е лишена от противоречия. В последните години той нееднократно става обект на вандалски посегателства – включително заливане с боя и увреждане. През 2024 г. дори се стига до сериозен инцидент, при който бюстът беше изкъртен от постамента и временно демонтиран за възстановяване. Подобни действия често се разглеждат в контекста на засиленото обществено напрежение след началото на войната в Украйна и преоценката на историческото наследство.
Днес паметникът стои тихо сред зеленината, като едновременно символ на признателност, но и като огледало на съвременните обществени нагласи. Именно в това напрежение между минало и настояще той придобива нов смисъл – не просто като исторически знак, а като място, което продължава да провокира разговор.
