Поетично казано, усещам, че танцът ме е избрал и е искал да го изтанцувам, споделя Жана Пенчева. Снимка Личен архив
Жана Пенчева e танцьор на свободна практика, която създава свои авторски танцови творби. Вълнува се от хореографията и нейните инструменти. Част е от междунаордния екип STEAM ROOM (заедно с Дарио Барето Дамас и Александар Георгиев), който работи с практики на колективно авторство. Тримата, заедно с Ида Даниел и Виктория Костова движат проекта ICC / Imaginative Choreographic Center / Въображаващ си (се)Хореографски Център. Завършила е бакалавърска и магистърска степен за танц и хореография в Нов Български университет. През 2025-та завършва още една магистартура – „Нови изпълнителски практики“ в Стокхолмския университет по изкуства. По тази причина към момента живее между Бургас, София и Стокхолм.
- Какво е за теб танцът?
- Танцът винаги е бил живота ми, по случайност или нарочно, появяването му се случвало през различни срещи и ситуации. Поетично казано, усещам, че танцът ме е избрал и е искал да го изтанцувам. И са действали в колаборация с музиката, за да се влюбя. От малка обичах да се движа и постоянно се занимавах с някаква форма на движение и физическо изразяване. Срещата ми с Петя Стойкова и „Дюн” в Бургас като ученичка беше определяща да се събуди тази страст, любов и любопитство, която чувствам към танца и към този момент. С времето танцът започна да заема все по-голямо място в живота ми и се превърна в моята работа. Сега се вълнувам от толкова много неща свързани с танца - с практикуването му, с теориите му, с писането, със създаването и хореографирането. Сцената и срещата с публиката е там, където се случва магията, след часовете репетиции в зали. Този обмен на чувственост между танца, танцуващия и наблюдаващия го, е пристрастяващ. Тези отношения са интимни, уязвими, силни, искренни, чувстени, емоционални, кинетични и много ме вълнуват.
- Как се промени съвременния танц и България има ли своето място на световната сцена?
- Съвременният танц се движи, където има ресурс - по-бързо. В момента е сложно навсякъде - структурите за култура са разклатени. В България винаги е било така и ние сме свикнали на нестабилност, всеобщия трус не го усещаме толкова драматично. Танцовите продукции, които излизата на сцената у нас се реализират предимно през публични финансирания. Някой изграждат бизнес структури и комерсиални формати около танца, за да подкрепят своята артистична дейност. Има много артисти, правещи танц, както в Европа, така и на Балканите, и в България. Действа се централизирано, предимно в големите градове. Достъпът на български артисти в Европа се увеличава благодарение на активностите на различните организации, мрежи, програми, фестивали и индивидуални артисти. Но е бавен процес. В международен план има познати имена в сферата на танца, които са от България, но малко. Не е критерий само качеството, дали един артист е подкрепен и работата му ще се представи извън България. На нашата малка територия също има разнообразие от естетики и предложения, но недостатъчни ресурси. От там следват проблемите, които има българската сцена. От липсата на ресурси и редовна практика, на ръба на отчаянието много колеги приемат нископлатени предложения, просто за да са на сцена. За жалост от това се възползват различни структури и експолатират танцьорите, които всъщност им изнасят продукциите и изграждат имената им. Не съм чула някой в България да плаща на танцьорите на свободна практика застраховка трудова злополука или социални осигуровки. Всеки сам се оправя по единично, както може. Не сме много обединени, макар, че се правят опити да инициираме повече процеси на обединеност и заедност, за да активираме ситуации, които вече от години действат активно в Европа. Например от една година Гилдията на изпълнителските изкуства към Съюза на артистите в България, създаде документ с минимални ставки на заплащане, под които ние не би следвало да се съгласяваме да работим. Такива подобни акции са много важни за сцената и за себеутвърждаването на всички тези артисти, повдигането на самочувствието и разбирането на професията, която практивкуваме. Като танцьор обичам да работя с хора, които ценят работната етика, изясняват условията в началото, няма нужда да питаш в неудобството си, колко ще си платен и за колко часа репетиции. Това е работа на хореографа и продуцента да кажат условията. Стремя се като продуцирам мои работи да имам тези отношеня с артистите, които каня. Затова вече не знам, кой къде има място и на коя сцена, искам да мисля за танца извън рамките на България. Понеже имам възможността да съм част и от други контести и страни, по-скоро ме вълнува, какво има нужда в малко по-широк мащаб.
- Понеже си от Бургас как стоят нещата в нашия град? Има ли публика и достатъчно ли са събитията за танц?
- Бургас е един от градовете, в които танцът отдавана съществува. Танцова комапния „Дюн”, която действа на проектов принцип съществува повече от 25 години. Към момента има два фестивала, които представят танцова продукция от страната и чужбина – „Вода“ и „Ерата на Водолея“. С екипът на ICC вече 2 години организираме и програмата HOT Bodies в Бургас, която подкрепя стартиращи артисти в танца. Репетиционните зали в Културен дом НХК са най-добрите към момента в страната, от тези до които аз съм имала достъп. Сцената на НХК, заедно с Топлоцентрала - София в момента са най-добрите пространства за представяне на танц у нас. За мен е прекрасно да репетирам в Бургас, но трудно събираме публика. Въпреки че съм от града не сме имали повече от 50 човека на представление. Разпространението на информация не достига до правилните хора, предполагам. Тъй като пътувам често и не се застоявам само в Бургас, нямам своя утвърдена локална публика. Водя танцови тренинги в града и това също понякога води публика за моите представления. Въпросът за публиката е сложен, и тук и там, и навсякъде. Всеки прави стратегии в тази посока. Някои акцентират на присъствието си в медиите, други имат танцови студиа, трети се опитват да правят големи продукции и това винаги достига по-голям кръг от хора. Публиката са семейства, приятели и техните приятели, колеги и други свързани около тях. Тъй като повечето от нас са и продуценти на работите си, участват в тях и сами ги и разпростарняваме, и достигаме до по-малък кръг от публики. Липсва ми звеното, което да ни свърже с публиката и затвърди тези нови отношения. Искам аудитория от ученици, тинейджъри, млади любопитни хора, въпреки че има много танцуващи такива в града. Същото е във всеки град в страната, най-вече поради малките ресурси.
- Какво е нужно за популяризирането на съвременния танц?
- Тук се чудя, защо му е на съвремнния танц да се популяризира. По-скоро си мисля, че присътствието на разнообразни танцови практики в училища и университети, може да въздейства положително върху здравето, тялото, дори и за по-добрата работа в група. Има популярен и комерсиален танц, не знам реално има ли нужда всичко да е популярно. Не мисля, че за изкуството е важно винаги да имаш маса от хора, понякога е по-добре да е точната публика. За да се намерим с нея обаче е небходимо да се пише за танц, да се говори за танц, да се изгради критическо мислене за танц, да започнем да сме заедно около важните процеси на танца и неговото освобождаване и отделяне от другите изкуства, които го покровителстват, като театъра и музиката. Важно е да можем да повдигнем всеобщото и индивидуално усещане на всички артисти в тази посока, че могат да въздействат, защото техния глас се чува.
- Има ли достатъчно танцови фестивали и евентуално имате ли идея за такъв?
- В областта на организиране на мащабни проекти и инициативи действам като част от ICC (Imaginative Choreographic Center / Въображаващ си (се)Хореографски Център). С екипът вече сме органиизрали доста програми и формат, който наричаме контекст. Той не се занимава с представяне на артистични завършени продукции, към каквото е насочен фестивала, а по-скоро празнува и отваря пространство за артистични изследвания, дискурсивни предложения свързани с колективни методи на работа, споделяне артистични практики с публики, стимулиране на формати за писане. Към момента сме осъществявали ICC контексти в София, Тенерифе и Стокхолм. През есента на 2025-та година отново предстои следващо издание. В интерес на истината с ICC имаме желание да създадем и фестивал, за да можем да представяме и работи на колеги, които смятаме за значими за сферата на танца и хореграфията. По-нататък във времето мога да кажа повече. През пролетта на 2026-та година отново ще се случи международната програмата HOT bodies, като голяма част от нея ще е именно в Бургас.
