Православната църква почита днес преподобни отци, избити в Синай и Раита, света Нина, свети Потит Сердикийски (Отдание на Богоявление).
Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската и в цялата източноправославна църква, Иверия се покровителства от Пренепорочната Божия Майка - по Божията воля на Нея се паднал жребият да благовести тук Евангелието на Своя Син и Господ Иисус Христос за спасение на хората.
Свети Стефан Светогорец разказва, че след възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето учениците Му заедно с Неговата Майка Мария пребивавали в Сионската горница и очаквали Утешителя, според повелението на Христа да не напускат Иерусалим, а да очакват обещанието на Отца. Апостолите започнали да хвърлят жребий на кого в коя страна Бог ще определи да проповядва Евангелието. Пречистата казала:
- Искам и Аз да хвърля заедно с вас Своя жребий, за да видя коя страна ще бъде угодно на Господ да ми посочи.
По думите на Божията Майка с благоговение и страх те хвърлили жребий и на Нея се паднала Иверийската земя.
Пресветата с радост приела жребия си и искала веднага след слизането на Светия Дух като огнени езици да се отправи в Иверия, но ангел Божий Й казал:
- Не напускай Иерусалим, а до време остани тук. Тази страна ще се просвети с Христовата светлина по-късно и тамще е Твоето владичество.
Така разказва Стефан Светогорец. Божието предопределение за просвещението на Иверия се изпълнило три столетия след възнесението на Христа и негова изпълнителка ясно и несъмнено била Преблагословената Божия Майка. Тя пратила с благословията Си и помощта си на проповед в Иверия светата дева Нина.
***
Дошъл царят и с него много хора и всички със страх и радост гледали дивното видение и се учудвали как тежкият стълб, без да е подкрепян от никого, ту се издига на двадесет лакти от земята, ту се спуска обратно и докосва дънера, на който е расъл. Накрая той застанал неподвижно на своето място. Изпод стълба започнало да изтича благовонно и целебно миро и всички, страдащи от различни болести и язви, които с вяра се помазвали с него, получавали изцеление. Един евреин, сляп по рождение, прогледнал, щом докоснал светоносния стълб, повярвал в Христа и прославил Бога. Майката на едно момче, което седем години лежало от тежка болест, го донесла при живоносния стълб и умолявала света Нина да го изцели, като изповядала, че Христос е Син Божий. Света Нина докоснала стълба с ръка, а после докоснала с нея болното дете и то веднага оздравяло. Поради многото хора, притичащи се към живоносния стълб, царят се разпоредил строителите да поставят около него ограда. И това място започнали да почитат не само християните, но и езичниците. Скоро било завършено и строителството на първия в Иверия дървен храм.
Пратениците на цар Мириан при Константин били приети с големи почести и с радост, а после се завърнали с богати дарове. Заедно с тях дошъл и Антиохийският архиепископ Евстатий с двама свещеници, трима дякони и всичко необходимо за богослужението. Тогава царят заповядал на управителите на области, воеводите и придворните да се явят в престолния град. Когато те се събрали, цар Мириан, царицата и децата им веднага в присъствието на всички приели свето Кръщение. Кръщелната била устроена близо до моста на река Кура, където преди се намирал домът на евреина Елиоз, а после било капището на езическите жреци. Там епископът кръстил военачалниците и царските велможи и мястото станало известно като "Мтаварта санатлави", тоест "купел на велможите". Малко по-надолу от него свещениците кръщавали и народа. Хората отивали да се кръстят с голямо усърдие и радост, помнейки думите на света Нина, че ако някой не бъде възроден от вода и Светия Дух, няма да види живота и вечната светлина и душата му ще загине в ада. Така за кратко време мирно била покръстена цялата Карталинска страна, без кавказките планинци, които още дълго останали в тъмата на езичеството. Не приели кръщението и мцхетските евреи, освен първосвещеника им Авиатар, който се кръстил с целия си дом и още петдесет еврейски семейства, които според преданието били потомци на разбойника Варава. В знак на своето благоволение заради приемането на светото Кръщение цар Мириан им дарувал една местност около Мцхета, наречена "Цихе-диди".
Така с Божията помощ и утвърждаването от Господа на словото на евангелското благовестие, архиепископ Евстатий заедно със света Нина за няколко години просветил Иверийската страна. Като установил чина на богослужението на гръцки език, осветил първия в Мцхета храм в името на дванадесетте апостоли, устроен по образец на Цариградския, и преподал на младата Христова Църква мир, архиепископът се завърнал в Антиохия, а за епископ на Иверия поставил презвитер Иоан, който бил подчинен на Антиохийския престол.
Изминали няколко години и при Константин Велики дошли нови пратеници. Цар Мириан молел в Иверия да дойдат колкото се може повече свещеници, та никой в царството му да не бъде лишен от възможността да чуе словото на спасението и благодатното и вечно Христово Царство да бъде открито за всички. Той молел в Грузия да бъдат изпратени изкусни строители за изграждането на каменни църкви. Цар Константин със свята любов и радост изпълнил молбата на Мириан. Той връчил на пратениците му много злато и сребро и подножието на животворящия Кръст Господен, който по това време вече бил намерен от майка му, света Елена, през 326 г. Той им дал и един от гвоздеите, с които били приковани към кръста пречистите ръце на Господа. Дарил им също кръстове, икони на Христа Спасителя и Пресвета Дева Богородица и мощи на свети мъченици, за да бъдат положени в основите на църквите. По това време синът и наследникът на Мириан Бакур, който дотогава бил заложник в Рим, бил освободен и отпратен при баща си.
Пратениците на царя, завръщайки се в родината с много свещеници и строители, положили основите на първия храм в село Ерушети, на границата на Карталинската земя, и оставили в него гвоздея от Кръста Господен. Вторият храм те основали в село Манглис, на юг от Тифлис, и тук оставили частицана Преображение Господне. По желание на царя и указание на света Нина, той бил издигнат в царската градина, близо до нейната колиба. Тя не видяла завършването на строежа на този величествен храм. Избягвайки славата и почестите, които й въздавали царят и хората, горейки от желание да послужи за още по-голяма прослава на Христовото име, тя напуснала многолюдния град, отишла в планината и там започнала в молитва и пост да се приготвя за нови благовестнически трудове в съседните с Карталия области. Светата намерила малка пещера, скрита в клоните на дърветата, и заживяла в нея. Местата били безводни, но с гореща молитва си източила вода от камъка. От този извор и досега капят капки, подобни на сълзи, и затова народът го нарича "извора на сълзите", а също и "млечния извор", защото подава мляко на изсъхналите гърди на майките.
По това време жителите на Мцхета видели чудно видение: няколко нощи подред новосъздаденият храм бил украсен от сияещ в небето светъл кръст с венец от звезди. Когато настъпвала зората, от кръста се отделяли четирите най-ярки звезди и една се насочвала на изток, друга на запад, трета осветявала църквата, дома на епископа и целия град, а четвъртата осветявала убежището на света Нина и се издигала към върха на планината, на който растяло едно величествено дърво. Нито епископ Иоан, нито царят можели да разберат какво означава това видение. Но света Нина заповядала дървото да бъде отсечено и от него да бъдат направени четири кръста: единият да се постави на скалата, другият - на запад от Мцхета, на планината Тхоти - мястото, където цар Мириан отначало ослепял, а после прогледнал и се обърнал към Истинския Бог. Третия кръст тя заповядала да бъдедаден на царската снаха Саломия, жената на сина му Рев, за да го сложи в своя град Уджрам, а четвъртия пратила в селото Бодби, във владение на Катехинската царица Соджа (София), при която скоро отишла сама, за да обърне и нея към християнската вяра.
Тя взела със себе си презвитер Иаков и един дякон и тръгнала в планината, на север от Мцхета, към изворите на река Арагви и Иора и огласила с евангелска проповед планинските селища на Кавказ. Дивите планинци, населяващи Чалети, Ерцо, Тионети и други места, под въздействието на Божествената сила на евангелското слово и чудните знамения, които ставали по молитвата на светата Христова проповедница, приели Евангелието на Христовото царство, унищожили идолите си и били кръстени от презвитер Иаков. После светата отишла в Кокабети и обърнала всички жители към вярата, а оттам се отправила в Кахетия, стигнала селището Бодби (Буди), предела на своите свети подвизи и земно странстване, и се заселила там. На планинския хълм тя си направила колиба и прекарвала дни и нощи в молитва пред светия кръст. Тя скоро привлякла вниманието на жителите и те започнали постоянно да се събират при нея, за да послушат трогателните й поучения за Христовата вяра и за пътищата към вечния живот. По това време в Бодби живеела царицата на Кахетия Сожда (София), която един ден дошла заедно с другите да послуша дивната проповедничка. Като я послушала с наслада, царицата вече не искала да я остави: тя се преизпълнила с искрена вяра в спасителната проповед на светата. Скоро заедно с приближените си и множество народ царица София приела от презвитер Иаков светото Кръщение.
Като извършила в Кахетия последното дело на своето апостолско служение в Иверийската страна, света Нина получила от Бога откровение за наближаването на своята кончина. Тя съобщила за това на цар Мириан в писмо, като призовавала върху него и неговото царство вечната благословия на Бога и на Пречистата Божия Майка и се молела страната да бъде защитена от непобедимата сила на Господния Кръст. Царят, епископът и целият народ били дълбоко опечалени от смъртта на великата подвижница на вярата и благочестието. Те искали да пренесат скъпите й останки в мцхетската съборна църква, и да ги погребат край живоносния стълб, но въпреки усилията си по никакъв начин не могли да поместят гроба на светата от мястото на вечния покой, което тя сама избрала. Тялото на Христовата благовестница погребали на мястото на бедната шатра в селището Бодби. На гроба й цар Мириан скоро започнал строежа на храм в името на роднината на света Нина, свети великомъченик Георги, който бил завършен и осветен от сина му цар Бакур. Храмът бил обновяван многократно, но никога не бил разрушаван, той оцелял и до днес.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на свети Димитрий Ростовски; източник: https://www.pravoslavieto.com