Празникът се пада в предпоследната събота на Възкресение Христово. Снимка Архив Черноморие-бг
Православната църква отбелязва възкресението на Лазар. Празникът се пада в предпоследната събота преди Възкресение Христово.Той е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим.
Според Евангелието, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и починал. Когато Христос се завърнал, той възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия Лазаровото въздигане от смъртта, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Според българската народна традиция Лазаровден, "Лазарица" или "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
На този ден групи от по шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Девойките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
В миналото нашите баби и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.
На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.
