Българите в Бургас и региона определят здравето си като добро или много добро (72.5%). Снимка Архив Черноморие-бг
166 565 или 48.1% от жителите на Бургас и региона определят здравето си като добро. Това сочат данни на Националния статистически институт на базата на обработените данни от преброяването на населението, което беше направено през дептември 2021 година. Информацията е за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.
Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
Към 7 септември 2021 г. най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро - 166 565 (48.1%), следвани от много добро - 90 768 (26.2%), и задоволително - 58 059 (16.8%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 10 327 и 2 286 души, или 3.0 и 0.7%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 4 736 (1.4%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 13 194, или 3.8% от отговорилите лица.
Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (76.7%) в сравнение с жените 72.2%). Няма разлика по пол при лицата, които не желаят да отговорят на въпроса - съответно по 3.8% за мъжете и жените. Не могат да определят здравето си 1.3% от мъжете и 1.5% от жените, отговорили на въпроса.
Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 - 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 92.5% от момчетата и на 92.9% от момичетата.
С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 47.4% от мъжете и 41.0% от жените. Задоволително е то за 37.2% от мъжете и 41.0% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които оценят своето здраве като много лошо - 1.7% от мъжете и 2.1% от жените, отговорили на доброволния въпрос.
Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (72.5%). Като задоволително оценяват здравето си 18.4% от самоопределилите се като българи, а 3.9% - като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.5%) или не желаят да отговорят на въпроса (3.7%).
Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 89.5% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (7.3%), лошо или много лошо (2.3%), както и делът на тези, които не желаят да отговорят на въпроса (0.5%). Само 0.3% от ромите не могат да оценят своето здраве.
Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти.
Към 7 септември 2021 г. 8 442 души, или 2.4% от лицата, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца.
19 772, или 5.7%. Не са били ограничени 281 787 души, или 81.5%. Не могат да определят 13 479 души, или 3.9%, а 22 455, или 6.5% от лицата не желаят да отговорят на въпроса.
Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничения през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 80.9% не са били ограничени в своята ежедневна дейност през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи силни (2.7%) и не толкова силни ограничения (6.2%), са по-големи в сравнение с тези сред останалите етнически групи на населението. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса, и на тези, които не могат да определят наличие на ограничение в дейността си.
Без ограничения в ежедневната си дейност са близо 86.2% от турската етническа група и 88.7% от ромската. За тази категория лица сред останалите етнически групи относителният дял е 86.2%. Ограничения (силно и не толкова силно) изпиват 5.9% от турската етническа група и 3.2% от ромите. За лицата от останалите етноси делът е 6.8%.
Хора с увреждания са лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно намалена работоспособност, съответно видът и степента на увреждане се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек
Лица с увреждания по трайно намалена работоспособност/вид и
степен на увреждане към 7 септември 2021 г. в област Бургас
Трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане | Брой | Структура - % |
На 16 и повече години - общо | 23357 | 100.0 |
До 50% | 2553 | 10.9 |
От 50 до 70% | 9266 | 39.7 |
От 71 до 90% | 6687 | 28.6 |
Над 90% | 4851 | 20.8 |
|
|
|
Деца - общо | 1171 | 100.0 |
До 50% | 133 | 11.4 |
От 50 до 70% | 421 | 36.0 |
От 71 до 90% | 341 | 29.1 |
Над 90% | 276 | 23.6 |
Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 24 528 лица. От тях 1 171 са деца, а 23 357 са лицата на възраст 16 и повече навършени години (табл. 1).
Сред лицата на възраст 16 и повече години в структурата по степен на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане най-голям е броят и съответно относителният дял на лицата в групата от 50 до 70% - 9 266, или 39.7% от лицата с увреждания, за които има налична информация по този въпрос. Следва групата от 71 до 90%, в която се отнасят 6 687 лица, или 28.6%. Групата с най-тежки увреждания - над 90%, включва 4 851 лица на възраст 16 и повече години, или 20.8% от лицата с увреждания в тази възрастова група. Най-малък е делът на лицата с до 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 2 553, или 10.9%.
Разпределението на децата по степен на увреждане показва, че най-многобройна е групата на тези с 50 до 70% вид и степен на увреждане - 421, или 36.0% от децата с увреждания. Следва групата от 71 до 90% - 341 деца, или 29.1%. С най-тежки увреждания - над 90%, са 276 деца, или 23.6%, а най-малобройна е групата на децата с до 50% вид и степен на увреждане - 133, или 11.4%.
За анализ на броя на хората с увреждания по различни социално-демографски характеристики се изчисляват коефициенти на интензитет. Показателят представлява отношение на броя на лицата с увреждания на 1 000 души от съответното население, отговорили на въпроса.
Към 7 септември 2021 г. на всеки 1 000 души на възраст 16 и повече години 79 са с увреждания. По-висока е стойността на коефициента за жените (80 на 1 000 жени), отколкото за мъжете (79 на 1 000 души от съответното население). Сред момчетата на възраст до 16 години на 1 000 момчета 26 са с увреждане. За момичетата показателят е 18 на 1 000 души от съответното население.
С нарастване на възрастта се увеличава броят на лицата с увреждания (фиг. 6). При лицата до 16 години на 1 000 души 22 са с увреждания, докато сред възрастното население на 80 и повече години показателят е 134 на 1 000.
Най-голям е абсолютният брой на лицата с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане във възрастовата група 60 - 69 години - 6 862 лица. На 1 000 души от населението в тази възрастова група 136 са с увреждания.
