Стефан Диомов с първия си учител Станчо Драганов. Снимки Тодор Ставрев и личен архив
Всяко семейство си има родова история, към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.
Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.
Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.
Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.
В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев, след това за къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев. После ви отведохме на улицата, където е била фурната на баба Марийка, а след това до родния дом на Нейчо Попов, на Паулина Станчева, на Стефан Диомов, на Петя Дубарова, на Руси Стоянов, на Емил Чакъров, Енчо Рачев, Райна Кабаиванска. Сега ще ви разкажем за мястото, където е била родната къща на преподавателя по музика Станчо Драганов - учител на композитора Стефан Диомов.
Повече от 60 години продължава духовната връзка между учителя Станчо Драганов и неговия ученик - маестро Стефан Диомов. През далечната 1955 година десетгодишният тогава Стефчо за първи път се среща с "другаря" Драганов. Будното момче иска да свири на акордеон, който баща му - винарят Георги Диомов, му е купил. Майката на бъдещия композитор го завежда в музикалната школата към Дома на транспортните работници в Бургас. Школата се помещава в един фургон на изоставен влак, в близост до бургаската жп гара. Тогава момчето за първи път среща своя преподавател по музика Станчо Драганов. Сега, от позициите на времето, маестрото казва, че Драганов е най- добрият учител, който познава. А Драганов пък твърди, че Стефан Диомов, му е най-добрият и известен ученик. Може би времето е най-точния съдник на случилото се преди 60 години на миналия век. Малкият Стефчо започва да учи музика, свири на акордеон под зорките очи на своя музикален педагог. Още тогава Драганов вижда в Стефчо бъдещ голям музикант.
Всъщност за поколения бургазлии името на Станчо Драганов и досега предизвиква уважение и почит. През годините той е един от най-известните музикални педагози, научил стотици бургаски деца да свирят на акордеон, цигулка, пиано, тромпет. С голям желание бургаските родители се борят за място на своите малчугани в школите на Станчо Драганов. Дълъг е пътят на музикалния педагог през годините на социализма. Той тръгва от Дома на транспортните работници, преминава после в Детската школа към Пионерския дом. След време създава своя собствена музикална школа на улица "Републиканска" (сега "Цар Симеон I") и преподава усилено музика.
Откъде този професионализъм и умения? Откъде това желание търпеливо да учи децата, въвеждайки ги в света на музиката? Отговорите дава 86-годишният. (Драганов е роден на 1-ви октомври 1932 година в Бургас). Напук на традициите по онова време пък и на днешното, педагозите задължително трябва да имат диплома за завършено музикално образование. Да, ама не. Драганов няма. Той завършва през 1961 година Механотехникума в морския град, специалност "Автомобили и транспорт". Веднага започва работа като техник в Рибната борса на Бургас. Но любовта към музиката и умението да свири го съпътстват през годините.
"Баща ми ми купи акордеон и ми каза: "Научи се да свириш. Когато съм пиян, искам да ми свириш народни песни", връща лентата Станчо Драганов. Преди да натисне клавишите на акордеон едва 9-годишен, баща му го запознал с музикант - цигулар. "Не ми хареса този инструмент, може би защото на него свиреше циганин", не крие детското си разочароването побелелият и натежал от годините възрастен мъж. И така успоредно със завършване на средното си професионално образование Станчо Драганов натиска и клавишите на акордеона. Музикалните заложби на Станчо са забелязани от неговите родители. Пращат го по-късно да учи и пиано при еврейката Силвия. Така слабичкото момче се отървава да носи тежкия акордеон от бащината си къща (на улица "Македония") до дома на учителката си, който се намирал в близост до Морската градина. Вече е станал популярен музикант в родния Бургас. Съдбата обаче си знае работата... През един работен ден при него, на Рибната борса, идват група "другари" и му казват: "Знаем, че си добър музикант. Откриваме музикална школа към Дома на транспортните работници, ела да преподаваш там". Драганов веднага приел поканата, която завинаги преобръща съдбата му и го превръща от работник в педагог и музикант. Директор на школата бил известния диригент и музикант Христофор Върбанов (баща на популярната от 70-те години на миналия век естрадна певица Ани Върбанова б.а.).
Родът на Станчо Драганов е от възрожденския град Котел. Никой от страната на родителите му няма музикални дарби. Младото семейство Драганови отначало живеело в къща на улица "Македония", където се ражда Станчо. После родителите му се местят в къщата на улица "Шейново" №18. Старата къща е съборена и на нейно място е построена няколко етажна сграда. Учителят - педагог Станчо Драганов живее и досега на първия етаж в кооперацията на улица "Шейново" №18.
И досега Станчо Драганов е не само един от най-известните преподаватели по музика, а и като ненадминат музикан в Бургас. За колегите си от гилдията в България и Германия е бил известен като човекът - оркестър. На него му се отдава да свири, както народни песни, така и канцонети, италиански и английски световни хитове, оперни арии и симфонични произведения. В свободното си време Драганов е свирил в заведения в Слънчев бряг и Бургас. В един такъв следобед, по време на репетиции с композитора Кирил Дончев в ресторант "Одеса", при него идва едно 10-годишно момче. "Искам да поговоря с Вас. Аз съм син на факира Мити и на мадам Сиси", споделя то. Срамежливото момче поискало партитурата на "Компарсита". Обещало да я върне на другия ден. Емил* изпълнил обещанието си пред Станчо Драганов. "Повече не се срещнахме, но се радвам, че той стана голям певец", допълва с умиление Станчо Драганов.
Сега дните на достолепния възрастен мъж минават вкъщи или на разходка в Морската градина, където обича да ходи с любимия си внук Никола Янев. В дома на Станчо Драганов се пазят десетки черно-бели и цветни снимки, изрезки от вестници и списания, рекламни афиши и плакати, и още, и още предмети, свързани с неговата педагогическа и музикална дейност.
*Става въпрос за певеца Емил Димитров
Галерия
