79.1% от живеещите в Бургаско са се самоопределили като българи

79.1% от живеещите в Бургаско са се самоопределили като българи, сочат данни от преброяването на населението обобщени от Националния стастистически институт.

Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.

При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци:

- Доброволност на отговорите;

- Самоопределение;

- Възможност за свободно записан отговор.

Етническата група представлява общност от лица, близки по произход, бит, култура и език.

Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към 7 септември 2021 г. в област Бургас българската етническа група обхваща 280 388, или 79.1% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 1.4 процентни пункта.

Към турската етническа група са се самоопределили 47 286, или 13.3% от отговорилите лица. Относителният им дял остава непроменен в сравнение с 2011 година.

Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 14 893, или 4.2% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.8 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 5 992 души, или 1.7%.

Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 1 369 (0.4%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 436, или 1.3% от отговорилите лица.

Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 87.1% от българския, 22.2% от турския и 40.6% от ромския етнос.

Българската етническа общност преобладава във всички общини на област Бургас с изключение на община Руен, където тя формира съответно 4.6% от населението на общината.

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в общините Руен (85.4%), Сунгурларе (39.0%), Айтос (38.3%) и Поморие (17.9%). Общо в четирите общини живее повече от половината от населението на областта, самоопределило се към турската етническа група - 81.2%.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички общини на областта. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Средец - 18.9%, Малко Търново - 17.9%, следвани от Царево - 14.3%, Приморско - 10.3%, и Сунгурларе 9.2%.

Възраст и етнос

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 23.8%, при 15.4% и 5.9% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 27.4% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (15.6%) и най-нисък е този дял при българската общност - 12.8%.

Близо една четвърт (27.6%) от лицата, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и близо една пета (19.7%) от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.

Образование и етнос

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 78.9% са с високо образование (27.8% с висше и 51.1% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 40.8% (5.9% с висше и 34.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 13.2%, съответно 0.7% с висше и 12.5% със завършено средно образование.

В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.2 на 0.7% сред ромската етническа група, от 2.6 на 5.9% сред турската и от 21.7% през 2011 г. на 27.8% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.4% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 10.8% от ромската етническа група.

Децата в задължителна училищна възраст (7 - 15 навършени години), останали извън образователния процес, са 8.3% при ромската общност, 2.9% при турската и 1.2% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група.

Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 14.8% от самоопределилите се към ромската етническа група 

на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3.1% и 0.8% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Икономическа активност и етнос

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.

Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 65.7%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 27.2%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (47.8%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки шести икономически активен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група - 8.3% от икономически активните лица.

Незаетите и неучастващи в образование на възраст 15 - 29 навършени години през наблюдавания период варират от 19.0% за българската етническа група, 36.9% за турската до 62.0% за ромската.

Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак. Майчиният език е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство.

Българският е майчин език за 271 756 души, или 78.6% от населението, турският - за 48 765 души, или за 14.1%, и ромският - за 13 702 души, или за 4.0% от отговорилите на въпроса.

Друг майчин език са посочили 6 565 души, или 1.9%.

Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 1 103 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 044, или 1.2% от отговорилите лица.

Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.

Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 98.9% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 1 471 (0.5%) - турския, 249 (0.1%) - ромския, и 719 (0.3%) - друг.

Сред самоопределилите се към турската етническа група за 46 411 души (98.9%) майчин език е турският, а за 357, или 0.8%, майчин е българският език.

Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език:

- 13 390 души, или 91.7%, са посочили ромския за майчин език;

- 621, или 4.3% - турски;

- 538, или 3.7% - български.