Античните оловни щокове от акваторията Царево/Василико и ранната история на градското землище

Днешния град Царево се е сгушил между морето и планината. Заливът, в който е изградено неговото съвременно пристанище, се ограничава от два носа: Кастро (от кастра - крепост) на юг и Лимнос (от гръцкото лименос - залив, пристанище) на север. Тук на две стари морски тераси се е разположило китното крайбрежно градче. Своето днешно име градът получава през 1934 г., а то представлява буквален превод на предходното гръцко Василикос, което идва от βασιλιάς – цар.

Пръв през през 1938 г. систематизира наличната информация Георги поп Аянов в „Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания“, където известява за надгробни могили около града. На свой ред Павел Делирадев в „Принос към историческата география на Тракия“ от 1953 г. в  отбелязва, че в „старата махала” (Старо Василико) е имало „малка крепост”. Горо Горов написва „Селища и население в Странджа” за сборника „Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г.“, а историко-географските данни за града резюмира в лемата Bazilikos на Tabula Imperii Byzantini през 1991 г. Петър Соустал, Велко Тонев в „Българското Черноморие през Възраждането“ от 1995 г. посочва известните му данни за обществения, стопанския и културния живот на Василико, Информациите и публикациите за древния и съвременния риболов блестящо описва през 2023 г. Благородна Филевска в двутомната монография „Култура на морското рибарство по Южното българско Черноморие".

Първото обобщение на археологическите материали за царевското землище направи през 1984 г. Петър Делев в сборника „Странджа. Древност и съвремие”, който излезе от печат през 1990 г. През 2008 г. приведените данни допълни Мартин Гюзелев в „The West Pontic Coast between Emine Cap and Byzantion during the First millennium BC“.  Микротопонимията на царевското крайбрежие събра и коментира през 2003 г. Трифон Трифонов в „700 наименования от Българското Черноморие”. От юг на север той изрежда: 

нос и залив Рохи, скала Яху, носове Кастро и Лимнос, залив Перистеря, нос и залив Какоси, залив Ниси, нос Жгурели, залив, нос и скала Арапя, залив и нос Верготи. 

За своеобразния историографски негативизъм спрямо миналото на Царево добър пример дава „История на Царево и неговата покрайнина“, публикувана от Б. Димитров през 2002 г. Там липсва и античната, и средновековната история на Василико, като неговите версии се разминават с постиженията на историческата география и с приведените от P. Soustal данни. Те се вземат предвид частично от Кр. Гагова дори и във второто допълнено и преработено издание на „Тракия през Българското Средновековие. Историческа география” от 2002 г.. През 1999 г. Иван Карайотов в „Обитателите на хълмистата планина“ внесе корекции в твърденията на Б. Димитров и посочи, че в града „има останки от средновековна крепост. Късноантична и средновековна крепост има и на близкия странджански връх „Папия“. И той обаче орязва античната история на Царево, тъй като известява само за „амфори от IV - VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия и Константинопол”, без да се съобрази с вече откритите оловни шокове за антични двуроги котви от залива Арапя и акваторията на нос Лимнос. През 2000-2002 г. Ат. Орачев представи на тогавашното ръководство на община Царево няколко илюстровани разпечатки „Царево и неговото пристанище. Кратка хроника”, но кметът Петко Арнаудов през 2002 г. финансира „История на Царево и неговата покрайнина” на Б. Димитров. Так миналото на областтта отново остана окастрено.

Още при първите археоложки разкопки на Милен Николов през 2012 г край царевския храм Св. Успение Богородично в квартал Старо Василико бяха намерени фрагменти от антична и средновековна керамика (виж посл. Древно Василико. Бургас, 2022). Те показват наличие на някакъв живот от късноелинистическата епоха и днес могат да се видят в експозицията на ОИМ-Царево. Останки от антично и средновековното селище със сигурност следва да се търсят и в територията, и в акваторията на Царево, тъй като в миналото брегът е имал друга конфигурации. През 2023 г. с финансиране от община Царево баха издадени спомените на Д. Данилидис „Василико и Източна Такия“. В нея няма нищо ново за старата история на града, а представените тези на автора следват духа на гръцката национална програма от 1848 г. насетне и са оставени от редактора М. Николов без коментар.

Версията за късното основаване на селището в края на XV или XVI век, която налага  Б. Димитров, е неоснователна и не издържат научна критика. Във всички ръкописи на  „География“ на ал-Идриси с оригинално заглавие „Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афак” (Развлечение на изнурения от обикаляния по области) се открива името на средновековното Басилико. Сега-засега изглежда най-вероятно Василико да е основано по времето на имп. 

Василий II Българоубиец (976 - 1025), като тази хипотеза изисква допълнителни проучвания предвид сведенията на ромейските автори за многото основани от него „Василици“. Басилику-Василико със сигурност е съществувало преди 1153 г., а ревизията на средновековните морски карти потвърди наблюденията на Петър Коледаров, който през 1970 г. стига до извода, че Урдовиза (при с. Китен) и Вердико/Вердиза/Бердиза в италианската морска картография са две различни крайбрежни селища.

*  *  *

Наред със сравнителната оскъдица на археологически материали, все още не се познава добре палеогеографията на крайбрежието. Оттук идвaт и трудностите в опитите да се проследи с нужната сигурност кога се заражда и как точно се развива животът в землището на крайбрежното градче, тъй като значими части от днешната акватория в миналото са били суша. Дискусионни са местоположенията и на доста крепости, селища и пристанища, които са известени от антични и средновековни автори. Не е изяснен точният ход на бреговата ивица през холоцена (съвременната епоха), която обхваща последните 10000 години. Не се отчита в нужната степен и факта, че днес по-голямата част от Странджанската брегова ивица (около 76%) представлява клиф и доминира абразията. Това означава, че от векове морският прибой е „изяждал” брега: най-интензивно в областите, където е имало седиментни скали.

От старите морски (днес сухоземни) тераси са важни онези, които имат корелационни параметри 20-25 и 12-14 м днешна надморска височина. Първата тераса южно от р. Кара ач оформя значителна част от носовете и на нея са разположени Китен, Лозенец, част от Царево, част от Варвара, Ахтопол и Синеморец. Другата тераса (с височина 12-14 м) северно от Царево е сравнително нестабилна, понеже срязва слабо наклонени варовици и варовити пясъчници, но на юг тя е по-устойчива, тъй като е формирана в горнокредни скални образувания. За сметка на това тук добре се долавят последиците от твърде активните неотектонски процеси, като на юг от Лозенец (докъм Варвара) се наблюдава и значима денивелация на терасния комплекс, която се дължи и на свлачищни процеси.

*  *  *

Комплексните анализи на новопридобити материали от елинистическата, римската и раннохристиянската епоха потвърдиха едновремешните авторови наблюдения, че в царевската литорална зона ще да е съществувало птолемеевото Перонтико и средновековното пристанище Вердико/Бердико/Бердиза. Пак тук е била изградена и римска пътна станция. Тя е маркирана в римската пътна карта Tabula Peutingeriana, разчиташе се Buatico и се идентифицираше с Burtinum, 

Царево има не само своята ранносредновековна, но и антична морска история. За античното и средновековното минало на това крайбрежно селище са налице немалко факти и от писмени известия, и от картографски данни, и от археологически паметници, и от нумизматични материали, които през последните години бяха открити на суша и под вода. Древната пристанищна система в акваторията на град Царево се документира и от котвени находки. Те се съхраняват в музейната експозиция „История на Котвата“ в гр. Ахтопол, като оформят и една непубликувана частна колекция. Тя ми беше показана през 2015 г. и нейните екземпляри маркират и неизвестни досега пристанищни акватории, като допълват и правят по-сигурни вече публикувани за следните пристанищни акватории:

1. Пристанищна стоянка „Лодкостроителен завод“
Тук са намерени три оловни щока с П-образен жлеб от VI - V в. пр. Хр. Пристанището вероятно е имало сезонен характер, а съществуването на толкова ранна антична пристанищна стоянка в акваторията между нос Рохи и Лафинските (Скритите) камъни изисква специални проучвания.

2. Пристанище в Царевския залив

Освен късносредновековна скеля тук е имало и антично пристанище, защото в акваторията на днешния вълнолом на дълбочина 27 м са открити два фиксирани оловни щока и една оловна стегачка. Те следва да се причислят към един оловен щок ( попаднал в частна колекция) и позволяват да се установи наличие на римска пристанищна стоянка, която е функционирала в периода I - IV в. сл. Хр.

3. Залив Арапя

Оттук произхожда един оловен щок с отвор. Той се съхранява в РИМ-Бургас, датира от периода IV - I в. пр. Хр. и очертава наличието на антична навигация.

4. Пристанище в акваторията на нос Верготи

Тук са намерени два П-образни щока от VI - V в. пр. Хр и един фиксиран оловен шок на дълбочина 22 м. Находката допълва намерения тук голям античен щок с тристранен и два странични жлеба (съхраняван в музейната експозиция „История на котвата“) от V - IV в. пр. Хр. и прави сигурно наличието на пристанищна акватория, която тепърва има да се проучва.

д-р Атанас Орачев - Сдружение „Черноморска Странджа“

Материалът представя специална преработка за chernomorie-bg.com на доклада „Оловните щокове за двуроги котви антични котви и проблемите около античната история на дн. Царево“, изнесен на XXI Кръгла маса на Сдружение „Черноморска Странджа“ на 18 май 2024 г. Той е допълнен с информации от монографията „Царево – Василико и неговото общинско землище“, която беше представена за печат за последно през 2015 г.