Всяко семейство си има родова история към която следващото поколение прибавя по нещо. Фамилната памет неизбежно е свързана и с мястото, където предците и техните наследници пускат корени. Така житейската нишка на човек става неразривна част от паметта на родния му град.
Няма човек без минало и бъдеще. И градовете, също като хората, събират спомени за идните поколения. Някои отдавна отлежават под пелената на забравата. Други напират да бъдат разказани. Само къщите мълчаливо пазят спомените за своите обитатели. Някои все още съхранени, други отстъпили място на модерни кооперации.
Към която и къща да посегнеш, ще ти разкаже завладяваща приказка. Водени от желанието да съхраним паметта на Бургас тръгнахме по стъпките на домовете, в които са родени или живяли онези бургазлии, чиито имена остават изписани със златни букви в историята на морския град.
Ще ви поведем на едно вълнуващо пътешествие, в което, сигурни сме, че с интерес ще откриете познати къщи, покрай които често минавате без да знаете, че зад техните врати са се смели и плакали онези наши съграждани, които са обогатили родословното дърво на Бургас.
В първия текст ви разказахме за дома на Апостол Карамитев. Сега ще отворим вратата към къщата, където е живял друг известен актьор - Георги Калоянчев.
Едва ли има друг град или селище в България, което да се гордее, че е дало на българския театър, кино и култура трима изявени артисти. Кореняк бургазлии с гордост казват, че в морския град са родени - Никола, Георги и Стоян Калоянчеви. По стечение на обстоятелствата от тримата братя - артисти най-популярен става Георги Калоянчев - Калата. Най-големият Никола започва артистичния си път от сцената на драматичен театър "Адриана Будевска". Кариерата му продължава в София и завършва като член на трупата на Сатиричен театър "Алеко Константинов". Стоян, най-малкият от фамилия Калоянчеви, повече от 32 години работи като артист в Държавен куклен театър Бургас. Стотици деца от Бургас и региона са се радвали на актьорските изпълнения на Стоян Калоянчев. Десетки са пък бургазлии, които са изпитвали наслада от неговия баритон и музикалните му изпълнения на китара.
Щом говорим за братя Калоянчеви, заслужава си да припомним къде са родени и живели. До 1945 година многодетното семейство на Руска и Тодор Калоянчеви и синовете им - Никола, Георги и Стоян са обитавали къща, която се е намирала на ъгъла на улица "Левски" и улица "Патриарх Евтимий". (Проверка на сайт "Черноморие" установи, че родният дом на именитото артистично семейство отдавна е разрушен и на негово място се издигат жилищни сгради). През 1945 година фамилия Калоянчеви се премества в къщата, която се намира на улица "Иван Шишман" № 26 а (в центъра на града в близост до драматичен театър "Адриана Будевска"). Родителите купуват третия етаж на къщата, която е строена през 1926-27 година. Тук са живеели до последно родителите на братя Калоянчеви, заедно със семейството на най-малкия си син Стоян, снахата Тонка и внучката Роси. Домът винаги е бил мястото, където са идвали и гостували по-големите му братя - артистите Никола и Георги Калоянчеви, заедно със своите съпруги и деца. Уютният дом и досега е запазил артистичния чар от времето, когато са идвали на гости Никола и Георги, както и техните колеги - артистите - Нейчо Попов, Георги Парцалев, Васил Попов, Хиндо Касимов, Татяна Лолова и други.
Снахата Тонка Калоянчева след кончината на съпруга си Стоян, живее сама. Дъщеря й Росица със съпруга си и тримата им синове живеят в комплекс "Меден рудник". Няма ден Роси да не се обажда на майка си, а през седмицата идва, за да й помага в пазаруването. Тонка винаги е готова да разказва интересни и незабравими случки от живота на фамилия Калоянчеви. Чаровната дама с умиление си припомня срещите, които е имала през годините със своите девери - Никола и Георги.
Георги Калоянчев е роден на 13-и януари 1925 година в Бургас. Играл е на сцените на народния театър "Иван Вазов" (1952-1957) и в Сатиричния театър от създаването му през 1956 година. Още през 60-те години на миналия век с ярки роли в театъра, с още повече в киното и по-късно в телевизията, с участие в сатирични естрадни програми той се превръща в наистина всенароден любимец с неизменен успех пред всяка публика. В Сатиричния театър негови знаменити и недостижими шедьоври са ролите му в спектаклите "Дървеница" от Владислав Маяковски в ролята на Присипкин, "Ревизор" от Н.В. Гогол - в ролята на Хлестаков, "Удържимият възход на Артуро Хи" от Бертолт Брехт, "Големанов" от Ст.Л. Костов, "Смъртта на Тарелкин" от А.В. Сухово и други. В киното Калоянчев дебютира през 1951 година като циганчето Сали в "Утро над родината". След редица характерни по-малки роли, през 1958 година комедийният му талант блясва в "Любимец 13" редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 година жънат небивал успех и със "Специалист по всичко".
Но за първи път в киното безграничната му дарба открива режисьорът Рангел Вълчанов, който му предлага ролята на нетрадиционен криминален инспектор в "Инспекторът и нощта" (1963 година). Подобен нестандартен образ Калоянчев прави и в друг филм на Рангел Вълчанов - като директор на трудово-изправително училище (ТВУ) – "Вълчицата" (1965 година).Георги Калоянчев е удостоен със званието "Почетен гражданин на Бургас". Той напусна този свят на 18 декември 2012 година.