Бургазлийка пренареди чувствата си в първата си стихосбирка

Силяна Щилянова пренареди чувствата, емоциите и съзнанието си в първата си стихосбирка озаглавена "Пренареждане". Тя спечели литературната награда "Equilibrium" за 2019 година на бургаското издателство "Либра скорп". В поетичната книга са събрани стиховете, които Силяна е писала, докато е учила в гимназията. И сега, в университета, където учи психология, продължава да изразява себе си в стихотворна форма.

През цялото време - от момента на писане на първите си стихове до излизане от печат на дебютната й стихосбирка, Силяна има подкрепата на своите родители. И двамата, заради своите професии, имат отношение към писаното слово. Майка й - Тони Щилянова е журналист, баща й - Румен Щилянов - заместник-директор в бургаско учище.

Силяна решава да участва в конкурса на "Либра скорп" и изпраща свои стихове без да сподели за това с родителите си. "Сама реших да го направя, за да проверя себе си", сподели пред "Черноморие" бургазлийката. Така на 20 години тя държи в ръце първата си поетична рожба. "Сега, след като излезе от печат "Пренареждане", желанието ми е да се развивам и да вървя нагоре става по-силно", допълва авторката. Тя не пише само поезия, но и проза. И намира тясната връзка между литературата и психология, която определя като наука за душата. Според Силяна и двете могат да вървят ръка за ръка, поезията да й помага в работата като психолог, и обратното.

Тя харесва творчеството на Христо Фотев и Любомир Левчев. Но признава, че литературата и поезията в частност, не се вписват в сивото ни ежедневие. "Моето поколение не чете изобщо, камо ли да отваря поетична книга. Разбира се, че има и изключения. Затова се надявам все повече млади хора да пишат, за да извадим поезията отново на показ", разсъждава Силяна Щилянова.

Тя не скрива вълнението си от предстоящата премиера на "Пренареждане". Това ще е първата й среща с публиката. Представянето на стихосбирката е на 16-ти октомври, петък, от 18.00 в Дома на писателя на бургаската улица "Вола" №1.

Стая

Събуждат ме трепети,
мисли след мисли връхлитат...

Не мога да бъда затворена в стая.
Не искам да бъда затворена в Ад.

Небето е синьо и нищо не чака,
и сякаш, на север заспало,
с едното око недовижда.

Поне още час ще се взирам
в тавана на южната стая.

Лист – недописан –
дели ме вратата от Рая...