Църквата отбелязва третото намиране честната глава на свети Йоан Кръстител
По онова време един човек, който орял нивата си, забелязал, че на едно място, а именно там, където тогава били пещерата и манастирът, от земята излиза огън. Той виждал това не веднъж: в течение на много дни огънят непрестенно излизал от земята. В един неделен ден, именно в този, в който Маркел, Генадий и Кириак отишли при епископа, този човек също отишъл в град Емеса и разказал на епископ Ураний за чудесния огън. Епископът се отправил заедно с духовни лица към това място - това била същата пещера, където някога живеел еретикът Евстатий.
Като се помолил, епископът наредил да копаят на това място. Когато заповедта му била изпълнена, намерили на това място съсъд. Не злато и не сребро имало в него, но в него се съхранявало съкровище, много по-драгоценно от всички земни съкровища главата на светия Предтеча и Кръстител Господен Иоан. Мълвата за това се разпространила навсякъде: започнали да идват не само жителите на Емеса, но и обитателите на всички околни градове и села. И преподобна Матрона заедно с всички сестри дошла тук от манастира си, за да се поклони на честната глава.
Честната глава на Кръстителя източвала благовонно миро, с което свещениците помазвали кръстообразно главите на събралите се хора. Преподобна Матрона взела част от това миро в мъничко ковчеже, желаейки да го отнесе в манастира си за благословение. Но около нея се тълпял множество народ: всички искали да получат благословение от свещениците и да бъдат помазани с миро. Някои, като забелязали, че преподобната носи в ковчежето си миро, я помолили да ги помаже, понеже самите те по никакъв начин не можели да стигнат до свещениците, и тя изпълнила молбата им. Сред народа се намирал един слепец по рождение. И той се обърнал към нея със същата молба. Тя помазала очите му и той в същия миг прогледнал.
Това предава свети Симеон Метафраст за намирането на главата на Предтечата.
След известно време светата глава на Иоан Кръстител била пренесена от Емеса в Константинопол. Тук на едно място, наречено Евд, по царска заповед бил изграден прекрасен храм, в който положили честната глава.
По време на ереста на иконоборците, когато много свети икони били изгорени, а други били хвърлени в морето и реките, били тъпкани с нозе и безчестени по различни начини, неколцина благочестиви християни, бягайки от изпълнения с еретици Константинопол, тайно взели със себе си главата на Кръстителя и я занесли в Комана (град в провинция Понт, в североизточната част на Мала Азия, бел.ред.), където някога се преставил свети Иоан Златоуст. Тук те отново я скрили в земните недра, като я положили в сребърен съсъд.
Тази драгоценна светиня се съхранявала тук в неизвестност до времената на цар Михаил, син на Теофил и на майка му царица Теодора*, която отново утвърдила Православието. През царуването на Михаил тази светиня отново била намерена** по Божествено изволение и била пренесена в Цариград от патриарх Игнатий, в чест и слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Източник: http://www.pravoslavieto.com