Православната църква почита паметта на свети апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. Името на свети Андрей често се среща в Евангелието.
За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!".
Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа.
Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, та слънцето да помръдва "както пиле в яйце", всеки ден по-малко денят да се увеличава колкото с просено зърно.
Имен ден празнуват всички с имената Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.