На 5-ти декември Православната църква почита паметта на преподобни Сава Освещени. Историята на светеца тръгва от аристократичен род от Кападокия (Мала Азия). На 18 години Сава става монах и по-късно отшелник в пустинните местности край река Йордан.
С наследството след смъртта на родителите си, той построява странноприемници, болници, няколко манастира, сред които и един манастир до град Йерусалим. Манастирът "Свети Сава" съществува и до днес, а през цялото средновековие е средище на активна книжовна дейност и задължителна спирка за всички източноправославни поклонници.
В някои български предания обаче най-често Сава е представен като светица - покровителка на чумата.
Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е свети Никола (отбелязва се на 6 декември). В някои места честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики са сходни като тези за света Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. "Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава", казва народната приказка.
Сава е свързан/а и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал, заедно с най-старата жена в дома.
Предците ни изпитвали страхопочитание към свети Сава, защото вярвали, че "засява" болестите по хората, от там идва и израза "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка