Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град

Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град

Православната църква почита днес преподобни Козма Зографски, свети свещеномъченик Фока, епископ Синопийски, свети пророк Йона и преподобни Йона.

В град Синоп (на южния бряг на Черно море, бел.ред.) живеел един мъж на име Памфил със своята жена Мария. Те били родители на блажения Фока. От млада възраст светецът се сподобил да получи такава благодат на Светия Дух, че изгонвал бесове от хората и изцелявал недъзи.

Когато свети Фока възмъжал, заради добродетелния си живот бил избран за епископ в родния си град и с ревност започнал да пасе своите словесни овце; като ги поучавал със слово, той ги и назидавал със своя пример. Водейки и преди това добродетелен живот, като приел сан на епископ, той започнал да се подвизава още повече, така че всички, които виждали добрите му дела, прославяли Небесния Отец. Той предпазил много хора от заблуди, мнозина езичници отклонил от идолопоклонството и ги привел към почитание на Единия Бог.

Господ благоизволил да сподоби Своя верен раб с мъченически венец и му възвестил за това във видение по следния начин: от висините прилетял гълъб, който държал в клюна си венец от цветя. Този венец той възложил на главата на блажения и проговорил с човешки глас:

- Твоята чаша вече се напълни, на тебе подобава да я изпиеш.

От това видение свети Фока разбрал, че му предстои да пострада за Христа. А от това ние узнаваме, че той е бил велик угодник пред Бога, понеже, бидейки още в тяло, той се сподобил да бъде увенчан от небето. Така преблагият Бог въздига своите угодници, удостоява ги със слава и чест и възлага на главите им венци. По своята душевна и телесна чистота свети Фока бил истински небесен жених: небето възжелало да се съчетае с него и да му възложи венец. Но този венец бил предзнаменование на по-добър венец - този, в чертога на Спасителя, с който той трябва да се венчае вечно и с него да се яви на небесния брак.

След това славно знамение, по време на царуването на Траян, свети Фока бил предаден на мъчение от управителя Африкан. Този властител дълго го принуждавал да принесе жертва на идолите, но светецът предпочел самия себе си да принесе жертва на Бога. Той не изпълнил заповедта на княза, не пожелал да въздаде чест на произведението на човешките ръце, чест, подобаваща на Единия Бог, седящ на херувими. Тогава князът заповядал да привържат светеца към дърво и да го мъчат. Цялото му тяло било покрито с рани. Подобно на гладните хищни птици, които нападат труп и като го късат на части, го изяждат: така мъчителите терзаели чистото тяло на страдалеца Христов. Но всичко това свети Фока претърпял мъжествено. Той чувал глас от висините, който го укрепявал. Като призовавал Иисуса Христа, той понасял мъките, презирайки всички страдания. Той не щадял плътта си заради Този, Който не пощади Себе Си и пострада за нас на кръста. Това страдание било за свети Фока като райска прохлада: така мъжествено понасял мъките, като изповядвал Името на пострадалия за нас Господ.

Нищо непоносимо нямало за верния раб, който страдал за своя Владика. Ако и да се съберели от целия свят мъчителите срещу него, ако да изобретяли всички мъки, то и тогава той бил готов да страда за своя възлюбен Господ, като възгласял заедно с пророк Давид: "Готово е сърцето ми, Боже (готово е сърцето ми) (Пс. 107:2).

Мъчителите го положили върху силно нагорещено желязо, но то веднага изстинало, понеже сърцето на светителя горяло от любов към Бога и този духовен огън победил силата на веществения огън. И във всички мъчения, които измислили за него, свети Фока се оказал победител, понеже около него се явявало ангелско войнство и неизречена божествена светлина. В тъмниците го просвещавала небесна светлина, в оковите той се веселял с надеждата за небесната свобода, в скърбите се утешавал от ангелите, в раните бил укрепяван от Иисуса Христа - Господа. След много и различни мъчения го хвърлили в нагорещена баня, където той, като се молел, предал духа си в Божиите ръце и се сподобил да получи венеца на победителя в Църквата на тържествуващите. Неговото свято тяло било погребано с почести и при гроба му се извършвали много чудеса.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на свети Димитрий Ростовски; източник: https://www.pravoslavieto.com